* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка по двор ходеше,
ситни си сълзи ронеше
и на гората думаше.
- Кой има булче, кой няма, (2)
да дойде, да ме отърве,
от Бельо да ме отърве,
от Бельо, баш хайдутина!
Стоян без булче излезе
и на Маринка продума:
- Я тръгвай, булче, със мене,
аз ще те с мене заведа!
Че я на конче възметна,
право във Цариград отиде,
дълга й рокля купува,
с дълго я було забуля,
за тяхно село потегли.
Вървели, що са вървели,
отсреща иде нейния Бельо,
и той на Стояна говори.
- Постой, почакай, Стояне, (2)
ако ви кум потрябва,
за кум аз ще ви послужа!
Стоян на Бельо говори: (2)
- Че ний си кум имаме,
кум не ща ази да търса!
Бельо й було отметна, (2)
като Маринка си видя,
остра си сабя извади,
че й главата отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016