* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка ходи из село,
ходи Маринка и вика:
- Кой има булче, кой няма
да дойде, да му пристана,
да ме от Марко отърве,
че мен ми вече дотегна
човешки глави да крия,
кървави ризи да пера,
кървави саби да изтривам.
Я че са Бельо обади,
Бельо ми, Марков побратим:
- Маринке, булка хубава,
на мене да ми пристанеш,
че аз нямам булче хубаво.
Маринка Бельо думаше:
- Бельо льо, Марков побратим,
ако ни Марко угади,
главите ще ни отреже.
Бельо Маринке думаше:
- Не бой се, не бой, Маринке,
аз ще го хитро излъжа!
И я на конче преметна,
за тяхно село препусна.
Вървели, що са вървели,
минали гора зелена,
наели поле широко.
Сред поле дърво високо,
под дърво бистър кладенец.
Седнали да си починат
ето са Марко задава.
Бельо Маринки думаше:
- Маринке, булка хубава,
пояса ще си разпаша,
на було да го ушиеш,
да те, Маринке, забуля.
Решили и го сторили.
Когато Марко минава,
Марко на Бельо думаше:
- Добра ти среща, Бельо льо,
кога ти булка пристана?
Бельо на Марко продума:
- Марко льо, мой побратиме,
сега ми булка пристава,
тебе за кум ще калесам,
ти да ме, Марко, венчаеш!
Марко на Бельо думаше:
- Дай да ти видя булката,
дали сте лика прилика.
Бельо на Марко думаше:
- Не бива, Марко, не става!
Кръстник дордето не венчай,
под було булка не гледа.
И се е Марко заминал.
Като си у тях отиде
и на портите похлопа,
Маринка, булка хубава,
не му портите отвори
и не му кончето пое.
Марковта стара майчица,
тя му портите отвори.
Марко майка си попита:
- Къде е, мамо, Маринка?
Майка му Марко думаше:
- Маринка снощи пристана
на Беля, твой побратим.
Марко се назад повърна
и си на конче думаше:
- Коньо льо, вихрогоньо льо,
ако си Бельо достигнем
и Маринка отървем -
гривата ще ти позлатя,
краката ще ти посребря,
ако си Бельо не стигнем -
къс по къс ще те накъсам,
по драки ще те нахвърлям,
гарвани да те изядат.
Бельо си в дворите увлезе
и си портите заключи,
тогава Марко довтаса.
Марко се гнява разгневи,
че си кончето насече,
по драки го е разхвърлил,
гарвани да го изядат.
Ходил е Марко, скитал е,
цеди ми девет години,
до пояс брада е спуснал,
че се на просяк престори.
Ходил е Марко, просел е
и в Бельово село отиде,
сред селото на чешмата,
там си е Бельо заварил
с Маринка булка хубава.
Маринка пита просяко:
- Тъй като ходиш по села,
не си ли чувал за Марко,
за Марко, за Крали Марко,
жив ли е Марко, здрав ли е?
Просяка дума Маринка:
- Вчера бях в тяхното село,
на Марко помен струваха.
Като чу това Маринка,
тя на просяка думаше:
- Хай, да те у нас заведа,
да те с дарове наредя -
едно ми блюдо жълтици
и още нови премени.
Като са у двори влезли
и се по стълби качвали,
басамацитее се трошаха.
Просяка дума Маринка:
- Мома ли си или си булка,
я ме за ръка подхвани,
че ми краката треперят.
Тя го за ръка улови
и си в почуда извика:
- Таз ръка не е просешка,
а най е ръка юнашка.
Като си в къщи влязоха
двама ги Марко завърза
и ги на двори изведе.
С уста ги опяваше,
а пък със сабля дробеше.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016