* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Постил е Марко Кралевич,
постил е пости Велики,
постил е, бре, за конкане.
Че стана сутрин ранина,
запаса сабя дамаска,
възседна коня хранена -
на Скопи града ще иде,
на Скопи поле широко,
на вет манастир Никола,
Никола, свети Никола.
Таман се Марко конкаше,
конче му с крака зарита,
конче му цвили-говори:
- Де гиди, Марко Кралевич,
де гиди, юнак над юнак,
булче ти Бельо открадна,
отиде в гора зелена!
Не е ли Марко млад юнак!
Прибърза, не взе нафора,
възседна коня хранена,
право си у тях отиде,
мама му плаче, говори:
- Ей гиди синко, Марко льо,
Бельо ти булче открадна,
отиде в гора зелена!
Кат зачу Марко таз дума,
препусна коня хранена
да стигне Беля юнака,
не можа да го достигне -
Бельо си в двори, бре, влезе,
чимшир си порти заключи...
Конче на Марка думаше:
- Ай гиди Марко, млад юнак,
защо си толкоз ти бързаш,
прибърза, не взе нафора -
затуй Беля си не стигна!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016