* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Два се брата облог облагали,
двама брата, Марко и Андреяш -
лов да лова у суха песока,
лов да лова, вода да не пия.
Па ойдоха два брата рождени,
па ойдоха у суха песока -
лов ловили туку ден до пладне.
Андреяша жажда налегнало,
та си тегли сабля от кания
да си боде своя добра коня -
да му пийе тези черни кърви,
дано може жажда да угаси.
А Марко го само сеир чини,
па на краля потийом говори:
- Леле, брате, кральо Андреяшо,
я не боди твоя добра коня,
нало слезни долу под пладнина,
от пладнина - на вити друмове -
тамо има широка механа,
та поискай вино за жълтица,
ти да пиеш и кон да напоиш.
Само гледай от кон да не слазиш -
кръчмарка е мома маджаркиня,
и она е хитра, гяволита,
не мой нещо пакост да ти стори.
Послуша го краля Андреяша,
пусна коня нин пладнина суха,
та отиде доле под пладнина.
А що беше маджаркиня млада,
отдалек е юнак сопазила
и се бързо назад повърнала,
повърнала у хладна механа,
дека пия петдесе хайдуци,
и потийом на хайдуци дума:
- Ой ви вазе, петдесе хайдуци,
какъв юнак, каква чудесия,
какъв юнак на крака ни иде!
Ако мога него да го хвана -
халал вазе коня и оръжие!
Мене дайте тиа златни пафти -
кога слезнем у тъмна тъмница,
кога слезнем у хладни мазета,
кога слезнем, вино да наточим -
да ми светат тиа златни пафти,
както свети ясна месечина.
Още мома дума не издума
и юнак си на порти пристигна,
та па ми се виком провикнало:
- Ой те тебе, маджаркиньо млада,
изнеси ми вино за жълтица,
аз да пием и кон да напоим.
Провикна се маджаркиня млада:
- Ой те тебе, непознат юначе,
не продавам вино за жълтица,
дур не слезнеш от враного коня
и да влезнеш у равни дворове -
да ме любиш, китка да ми вземеш,
па тогай че вино да те служим.
Бързо срипна краля Андреяша,
бързо срипна от враного коня,
и си коня за порти привеза,
и си влезна у хладни механи.
Що да види и що да си чуе?
Тамо седа петдесе хайдуци,
та си пия руйно благо вино.
Ка видоха краля Андреяша,
всички са му нанозе станали
и всички го по чаша черпили;
на Андреяш гърло не натопи,
а то нели жажда да угаси.
Познала е маджаркиня млада,
че е юнак на вино делия.
Вземала е чаша ведреница
и наточи вино от три годин
па сложила билки чемерилки,
па я даде кралю Андреяша.
Вдигна чаша краля Андреяша,
па у чаша капка не остана -
върла го е дремка одремала,
та се сложи кротко и задрема.
Провикна се маджаркиня млада:
- Такум Бога, петдесе хайдуци,
я станете, глава му вземете,
пред юнаци адет да не стварям.
Па станаха петдесе хайдуци,
отрезаха нему руса глава
и със нея титра заиграха.
А що беше млади Крали Марко,
чекал го е до ден до пладнина -
нима братец, нима врана коня.
Па се Марко малко поразсърди -
пусна коня низ пладнина суха,
та е гора цела заехчала,
заехчала и затреперила.
Па си слезна доле под пладнина,
под пладнина на вити друмове -
отдалек е Марко сопазило,
сопазило коня на Андреяш,
че е коня за порти привезан.
Отблизо се виком провикнало:
- Бог те убил, маджаркиньо млада!
Грехота е, Бог да те убие,
да се мъчи кон за порти везан.
Отговаря маджеркиня млада:
- Влизай вътре, непознат юначе,
па че видим, ако Бог е рекъл,
че вежеме и твоя до него.
А се Марко малко поразсърди,
та подитна Шарка добра коня
та коня през порти прехвърли,
та си влезна у хладни механи.
Що да види и що да си чуе?
Бог да бие петдесе хайдуци!
Отсекли са брату руса глава
и със нея титра заиграли.
Па изтегли сабля дипленица,
па завърте налево, надесно,
та погуби петдесе хайдуци -
кой как пойде, навън да излезне,
Шарко бие с плочи и с копита,
та ги всички докрак изтепали,
сал остана маджаркиня млада.
Отговаря млади Крали Марко:
- Ой те тебе, маджаркиньо млада,
я ме слушай, нещо да те питам -
дали че ми диван постояти,
или че ми свекя посветити,
или че ми служба послужити?
Отговаря Маджаркиня млада:
- Бог те убил, луди Крали Марко,
ти се, Марко, по земня прославяш,
че си, Марко, млого винопиец,
та не мога гайрет да ти правим,
да ти правим, служба да ти служим -
болье че ти свекя посветити.
Разсърди се млади Крали Марко,
та си рипна на нозе юначки,
намаза я с лоя и катрана,
закопа я три лахти у-земи,
запали я от русата глава.
Па си седна кръстом у механа,
та си запи руйно благо вино,
та му свети три дни и три нощи.
Па си взема брату руса глава
и я тури коню у зобница,
та си тръгна по вити друмове.
Па подухна ветър низ морето,
събори му калпак самурлия.
Калпак падна, та му кон подплаши,
та се сепна Марко и събуди -
насреща му старец белобради.
А Марко му потийом говори:
- Добра среща, старец белобради!
откъде си, дедо, и от що си?
Отговаря старец белобради:
- Аз съм далек, от далечна земя,
минах Зводни и равно Косово,
та отидох у Прилепа града,
а у Прилеп чудо е станало -
посили се Бело от Костура,
та оплени слано и па благо,
и разруши Марку лепи двори,
и ооведе нему първо либе,
и зароби нему мъжко дете.
А що беше нему стара майка -
кон потроши кости остарели,
полумъртва пред порти се валя.
Провикна се Марко добър юнак:
- Ой те тебе, дедо белобради,
ас съм Марко от Прилепа града,
кажи, дедо, какво да направим,
та да върнем Бело от Костура?
Отговаря старец белобради:
- Ой те тебе, непознат юначе,
зер съм Господ, аз да те научим?
Моли Бога, той да те научи!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016