* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
с ясен се глас викаше:
- Кой си булка има и кой нема,
да стана булка, да му пристана?!
Да ме отърве от този Бельо хайдутин,
хайдутин, страшен войвода!
Като я Марко дочу,
той на Маринка думаше:
- Ще ми станеш булка, пристанеш.
Верно му се Маринка обеща,
че ще му булка стане.
Веднага я на конче качи,
насред село отиде,
бело й було взема долу до земята
и я на кончето качи,
за Свилен града потеглиха.
Маринка на Марко думаше:
- Марко ле либе, Марко ле,
ние сме двама тръгнали,
ако ни Бельо претече,
двама ще ни заколи.
Дорде Маринка издума,
Бельо от под дърво стана
и си на Марко думаше:
- Къде си, Марко, тръгнал
с това конче хубаво
и с това булче хубаво?
Бельо си нему думаше:
- Я си булчето отвий, да го видя,
лика ли е то, прилика,
като на мен Маринка!
Той си на Бельо отговори:
- Нали знаеш, че булка под було не гледа.
Като си двамата заминаха,
Бельо се дома завърна,
на порти потропа,
с ясен глас извика:
- Изскочи, Маринке, порта ми отвори.
Изскочила е майка му
и си на Бельо думаше:
- Маринка си стана, пристана,
тя си с Марко замина,
булка му стана!
Бельо от конче слезна,
майка си закла.
Тогава си Бельо конче качи,
за Свилен града замина.
Като до Маркови стигна,
на порти потропа,
Марко на порти излезе
и си на Бельо думаше:
- Махни се, Бельо, махни се,
Маринка ми е булка станала!
Тя из прозорец гледаше
и си на Марко думаше:
- Кажи му, Марко, кажи му,
че ази булка съм ти станала.
Досега съм била негова,
осега нататък твоя!
Бельо Маринки думаше:
- Девет години ще ходя
и пак ще те заколя!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016