* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маринка из село ходеше,
ходеше и плачеше:
- Кой има булка, кой няма,
да дойде да му пристана,
от Беля да ме отърве,
от Беля, джанъм, от пантата!
Тогава я чу Марко,
Марко на Маринка думаше:
- Айде, Маринке, да ми пристанеш,
от Беля да те отърва!
Маринка дума на Марко:
- Как ще ти, Марко, пристана,
ако се Бельо научи,
на двама ни главите ще отреже.
Марко на Маринка думаше:
- Не бой се, Маринке, не бой се,
нали знаеш, че с мен шега не бива.
Че Марко си Маринка грабна,
че на конче я метна,
на конче отзад на къчо.
Бельо се на просяк престори,
тръгна си Маринка да търси.
От село на село ходеше,
най-после отиде в Маркова къща.
Тя му дава тасче жълтици,
той като си Маринка познава,
главата й отрязва,
на парчета я нарязва,
и ги на колове забива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016