|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим
Маринка по двор ходеше,
с ясни си гласе викаше:
- Кой има булче, кой няма,
да дойде, да му пристана,
от Беля да се отърва,
от Беля, силен хайдутин.
Мене са веке додяло
кървави ризи перане,
човешки глави криене.
Снощи ми Бельо донесе
до две ми глави човешки -
едната беше на татя,
другата беше на батя,
не мога вече да търпя!
Де я Марко зачул,
Марко Прилепченин,
той на Маринка повика:
- Бе, хайде да ми пристанеш!
Маринка му пристанала.
Купил й було до земя
и я на конче покачи,
и са за Прилеп тръгнали.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
хванали гора зелена -
Бельо във гора с четата.
Маринка Марка думаше:
- Бельо ще да на убие!
Марко Маринка думаше:
- Не бой се, либе Маринке,
нали съм и я войвода,
нали съм и я хайдутин -
хитро щем да го излъжем!
Както при Беля отишли,
Марко на Беля думаше:
- Де се е чуло, видяло
кум кумицата си да види,
докато не е венчана?
Като си булче забераф
и си с булчето казахме -
който най-напред срещнеме,
него за кум да калесаме.
Тебе най-напреж срещнахме,
тебе за кум калесваме!
Марко за Прилеп замина,
Бельо си в село отиде,
от пътната врата викаше:
- Маринке, либе Маринке,
стягай се, либе Маринке,
млада калмана жа вървиш!
Не е излязла Маринка,
но е излязла майка му
и си на Бельо думаше:
- Бельо льо, сино Бельо льо,
Маринка снощи пристана
на Марка Прилепченина.
Ако ги, синко, не стигнеш
главите да им отрежеш,
харам да ти е млякото
девет години дет съм те кърмила!
Бельо си конче препусна,
Бельо на конче думаше:
- Ако ги, коньо, не стигнеш,
главата за ти отрежа!
Филево, Първомайско; трапезна (СбНУ 61/2001, № 34 - "Маринка
напуска Бельо хайдутина и пристава на Марко - 1").
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2016
|