* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Крали Марко що му вели на нейна първа люба:
- Облечи, мило, малкото дете,
облечи се и ти,
та кьи ходиме на църква Попандия.
- Не ми додевай, мили Крали Марко,
немам време да се облеча
ни аз, нито детето.
Ако сакаш, вяни си коньот и ходи.
Си го вянал коньот Крали Марко
и отишъл на църква Попандия;
си застанал на златни си трон
и дремка му дошла, и сън сънил -
нейни дворове му се напълнили вода,
и портата му се нашла на средин на дворот,
и люта змия за сърцето го ухапнала.
Ка досънил и извикал
на владици, на дякони и попове:
- Почекайте, кьи ви кажам нешчо!
Млъкнали и им кажал:
- Сън съних - дворовете ми се напълнили вода,
и портата ми си я видях на стредин на дворот,
и люта змия за сърцето ми хапна.
Шчо кьи биде, не знам?!...
Владиците му кажали:
- Змията е нейно малко дете,
а водата е срам,
и портата е твоята първа люба!
Крали Марко тога гя чул,
не дочакал да вземе нафората
и излезал от църква.
Вянал коньот и тръгнал да си дойде дома му.
Кога си дойдел, я нашъл (портата) затворена.
Застанал до портата и чул - майка му плака,
тога три пътя чукнал,
два пътя викнал. Ка не му отвориле,
удрил со коньот на портата
и я носил коньот на стредин на дворот.
Се качил горе по канакот
и майка му излезла на кирветот и я попитал:
- Зашчо плакаш, стара мале?
- Ах, ах, не знаеш ти -
твоята първа люба ти я взе Георге Костурянче
с твоето мъжко дете.
- Ако (и да е), стара майко,
нема нишчо, нимой плакай!
Тога Крали Марко си извадил
краличките руби и ги обличел
калугерчките и испаднал на сета.
Ка я взел нейната първа люба,
се затворил, три години не отворил.
На трите години отворил
и поканил седемдесет краля на госте.
Като се субрале гостито
и седнале да се гостят,
кога доша Крали Марко
со калугерчките руби.
Си качил къде гостито,
гостито му станале съте,
но не го познале оти той е Крали Марко.
Седнал крайта до вратата,
там до син му.
Взели да служат со чаша ведриница,
дойде ред на Крали Марковот син
и он я изпи.
Му дадеа на калугерот,
и он я изпил.
Кралито си зачудиле,
отишле на царот - бил долу -
и на царицата.
Царицата му казала и му рекла:
- Той е Крали Марко!
И тога Крали Марко
ми зафатил налево, надесно
со сабята и изклал сите
и оставил само син му.
Я взел нейната люба
и я носил на едно мост,
му изсечил ръците
и я уставил там.
Си го взел нейното мъжко дете
и си отишъл при нейната стара майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016