* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Мари хей, Маринка ходи из село,
ходи, толува и вика:
- Кой има булче, кой няма
да дойде, да му пристана!
Мене ми вече дотегна
от Бельо, от хайдутина.
Денем се порти не отварят,
а нощем се не затварят.
Мари хей, я че се Марко обади.
Марко Маринка думаше:
- Маринке, булка хубава,
на мене да ми пристанеш
аз ще те, Маринке, отърва
от Бельо, от хайдутина.
Маринка на Марко думаше:
- Как да ти Марко пристана,
ако би Бельо ни срещне
къс по къс ще ни направи.
Марко Маринка думаше:
- Не бой се, не бой Маринке,
ако ни Бельо да срещнем,
аз хитро ще го излъжа.
Че повел Марко Маринка,
право в чаршия заведе.
Купи й було до земя,
че се на конче качили
и са двамата тръгнали.
Вървели що са вървели,
минали поле широко,
наели гора зелена.
Сред гора Бельо седеше,
на пътя, на кръстопътя.
Я че го Марко поздрави.
Бельо на Марко думаше:
- Марко ле, бре побратиме,
честита ти, Марко, булката
булката другоселката,
булката хубалелката.
Повдигни, Марко, булото
да видя прилика ли ти е,
като на мене Маринка.
Марко на Бельо думаше:
- Бельо, бре побратиме,
ний кат из път вървяхме
ний се така надприказвахме
когото най-напред срещнем
ким ще да го калесаме.
Нали си чувал от старите,
булка под було не дума,
нито пък кума поглежда.
Още се Бельо зарадва,
че мина гора зелена
право си у тях отиде
и на портата повика:
- Излез, Маринке, на пътя
нещичко ще те зарадвам,
млада кума да ставаш,
на Марко моя побратим.
Не излезе Маринка на пътя,
най-излезе Бельова майка.
Тя си на Бельо продума:
- Маринка Бельо пристана
на Марко твоя побратим.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016