* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Негричани сватба заправили,
Крали Марко за кум го канили,
кум да иде без млада кумица.
Ка отиде Марко Кралевити,
па увели Марко у трапези.
Дявол били млади негричани,
върнали се у Прилепа града,
излъгали Елена невеста:
- Я се стегай, Елено невесто,
я се стегай кумица да идеш.
Завели я у Негрена града
не кумица, а млада невеста.
Облекли у рокля до петите,
сложили у вало през очите,
увели я кума ръка да целуне.
Като му е ръка целунала,
силно му е ръка постиснала,
всички са му кости попукали;
като му е нога настъпила,
нога му у земня упаднала.
Стана Марко да се поразходи
и попита млади негричани:
- Каква ви е, бе, тая невеста?
Продумали млади негричани:
- Невеста е млада ненаука,
затова е това направила.
Марко мина под нови пенджери,
а Елена писмо му пуснала.
Като Марко писмото прочете,
па увлезе у хладни яхъри,
па изведе Шарка добра коня,
па повдигна тая десна грива,
та извади тая остра сабя,
па си викна Марко и провикна:
- Я излезте, млади негричани,
да си платим, що съм кумувало.
Па погуби млади негричани,
па си взема Елена невеста,
па я качи на враната коня,
заведе я у Прилепа града.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016