* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Мари, хей! / Провикнала се Грозданка
от Марковите сараи:
- Нямам ли от нийде никого,
не братец, не побратима,
да дойде да ме отърве
от Марко, върли хайдутин!
На мене вече дотегна,
кървави ризи да пера,
юнашки глави да крия,
лъскави саби да трия.
От къде я зачу Велчо ми,
Велчо ми, млад кехая,
той при Грозданка отиде
и на Грозданка думаше:
- Хай да ми, Грозданке, пристанеш!
Грозданка Велчо думаше:
- Постой, почакай, Велчо льо,
мъжка си рожба да окъпем
и да го, Велчо, накърмя,
тогава ще ти пристана!
Велчо я с бял ямурлук прикри
и я на конче преметна.
Вървели, колко вървели,
минали гора зелена,
седнали да си починат.
Марко си при тях отиде
и си на Велчо думаше:
- Айросун, Велчо, айросун,
каква ти е, Велчо, плячката?
- Моята е плячка, Марко льо,
едно ми малко, глупаво.
Марко на Велчо думаше:
- Отвий си, Велчо, булчето,
пара да му дам!
Велчо на Марко думаше:
- Не може, Марко, не може!
Ний като по пътя тръгнахме,
двама се клетва кълнахме,
когото пътя срещнеме,
него за кръстник да турим.
Нали е, Марко, грехота,
кум комичката в очи да гледа,
и от хората срамота!
Марко се на конче преметна
и за в село замина,
и като си до порти отиде,
на Грозданка извика:
- Я излез, Грозданке, навънка,
юнашки глави да скриеш,
кървави ризи да опереш,
лъскави саби да изтриеш!
Не е излязла Грозданка,
най излязла майка му,
люто си Марко кълнеше:
- Да се провалиш, Марко, просениш,
дето хайдутлък не остайш,
Грозданка на Велчо пристана,
на Велчо, млад кехая!
Мъжка си рожба остана...
Марко се много ядоса,
че си кончето назоби,
с руйно го вино напои
и си на конче думаше:
- Я върви, конче, я върви,
ако ти Грозданка настигнеш,
копита ше ти позлатя,
гривата ще ти посребря.
Ако не ми Грозданка настигнеш,
къс по къс ще те направя,
по драки ще те окача,
орлите да те изядат.
Велчо си порти затвори,
конче се на порти изправи.
Марко се ядом ядоса,
на край село конче изкара,
къс по къс го е направил,
по драки го е окачил.
Че тури конска торба на врата,
тръгна просия да проси.
Девет години е ходил,
ходил е Марко, скитал е.
На десетата година
на Велчова вратня отиде
и на портите повика:
- Я излез, да ме декисате!
Велчо на порти излезе,
не можа да го познае.
Той си на просяк думаше:
- Бре, ето те тебе, просяче,
навредом като ходиш и гледаш,
не си ли чувал за Марко,
за Марко, върли хайдутин?
- Чувал съм, джанъм, чувал съм -
вчера му беше третия ден.
- Я ела в къщи, просяче,
да те дикисам
с шиник жълти жълтици
и шиник бели белици.
Че го Велчо поведе,
Марко се по стълба качва,
целите стълби друсаше,
Грозданка Велчо думаше:
- Той не е, Велчо, просяк,
ами най е Марко хайдутин!
Дорде Грозданка туй издума,
Марко си сабля извади
и им главите отряза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016