* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двор ходеше,
люти си клетви кълнеше:
- Боже ле, мили Боже ле,
няма ли нейда някому
да дойде да му пристана,
от Марко да ме отърве,
от Марко, от хайдутина?!
Мене се векя додяло
кървави ризи да пера,
кирлива сабя да трия.
Велко из пътя вървеше,
той на Грозданка думаше:
- Грозданке, булче Марково,
я хайде мене пристани!
Грозданка Велка думаше:
- Почакай, Велко, почакай,
детенцата да си накърмя.
Че влезе в равна градина,
откъсна росни ябълки
и ги на дете подаде,
дете с ябълка залъга,
и е вънка излязла,
и се на конче възметна,
при Веля, младо юначе.
Вървели, що са вървели,
минали поле широко,
стъпнали в гора зелена,
на път са Марко срещнали.
Велко на Марко думаше:
- Марко ле, младо юначе,
бре, я си булче намерих.
Марко на Велко думаше:
- Честито да ти е, Велко ле,
открий, Велко, булче си,
мяза ли барем на тебе?
Велко на Марко думаше:
- Марко ле, младо юначе,
бре, я съм, Марко, намислил
тебе кълтата да сторя,
пък нали, Марко, не бива
булче, докато не е простено,
кълтата в очи да гледа?!
Марко към село потегли,
кога във село отиде
и си на порти почука:
- Грозданке, булка хубава,
яла ми порти отвори.
Не е излязла Грозданка,
най е излязла майка му,
тя си на Марко думаше:
- Грозданка, сине, пристана
на Веля, младо юначе.
Марко се назад повърна
и си на конче думаше:
- Бързай ми, конче, да бързаме,
ако си Велко стигнеме -
краката ще ти позлатя,
ако пък Велко не стигнем -
главата ще ти отрежа!
Като до село отиде
Грозданка порти отваря,
Марко се назад повърна,
на конче глава отряза,
та че се Марко престори
на върло селско просяче
и че ми Марко отиде
на тая чешма шарена,
дето Грозданка ходеше,
студена вода да взема,
тамо си Марко поседна.
Грозданка, булка хубава,
тя си за вода отиде
със тия бели бакъри,
студена вода налива.
Грозданка дума просяче:
- Просяче чуждо, незнайно,
нещичко че те попитам,
правичко да ми кажеш -
не си ли чул нещо за Марко,
за Марко, за хайдутина?
Просяче дума Грозданка:
- Чувал съм, булка, чувал съм,
Марко си, холам, почина,
вчера му бяха чеширство,
на мене дрехи дадоха.
Като зачу Грозданка тез думи,
тя на просяк думаше:
- Я хайде, у нас да идем,
гозбица да те погостя.
Кога са в тях отишли
и са в къщи влезнали,
нали го Грозданка нагости,
нагости, още напи,
с това вино червено,
че рече да поиграе,
това ми селско просяче,
и с Велко да се посбори.
Като с крака потропна -
къщата се разлюля,
тогаз се сети Грозданка,
че не е селско просяче,
а най е Марко хайдутин.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016