* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Кондисал ми Марко от Прилепа,
ми кондисал под Прилепа града,
ми кондисал в широка чаера,
ми отегнал зелена чадъра,
ми посбрал седемдесет кральой,
ядат, пият три години време,
шчо ми пият вино тригодишно.
Малко сънчук Марко ми сънувал:
мъгла Прилеп ми го поклонила,
низ мъглата ситна роса росит,
ииз мъглата сиви гълъб летат,
а по него - една яребица,
мегю ними - едно бело пиле,
а по ними - силни встър вейет.
Му се отговори Дете Дукадинче:
- Ай ти тебе, Марко от Прилепа!
Мъгла ти е майкини ти жалби,
ситна роса - майкини ти сълдзи,
сиви гълъб - Вельо от Косово,
бело пиле - твое мъжко дете
Шчо ти дойде курвино копиле,
ти я граби млада Марковица
и ти граби твое мъжко дете,
и ти граби сабя ременлия,
и ти граби чаша ведорница.
Се налюти Марко от Прилепа.
Шчо ми пойде долу в конюшница,
шчо ми зеде коня шаронога,
го престегна со девет колани,
го припушчи по поле широко,
ми отиде во Прилепа града,
ми отиде на Маркои порти.
Найде Марко порти затворени.
Еднущ чукат и два поти викат -
немат порти кой да му отворит.
Марко стегна неговата коня,
и префорли преку високи авлии.
Шчо ми влезе в широки дворови,
и си найде негова стара майка,
къде кукат како кукавица.
- Бо помогол, моя стара майко!
- Дай бог добро, мои мили синко!
Да коде си три години време?
Шчо ти дойде курвино копиле,
ти я граби малка Марковица
и ти граби твойе мъжко дете,
и ти граби сабя ременлиа,
и ти граби чаша ведорница.
Бог да биет Марко от Прилепа!
Се налюти, лошо се налюти.
Та облече руба калугерска,
ми се стори цорна калугера,
ми отиде на сватба за просач
и ми седна от свите най-доле.
Джумбуш правет со млада невеста,
вино пиет с чаша ведорница:
света софра ми се суредие -
немат юнак кой да я изпиет,
ми я изпи Марковото дете.
Изворлие сабя ременлия -
пемат юнак кой да и отворит;
света софра ред се уредила,
ред му падна на Марковото дете -
я изворлил сабя до надолу;
ред му дойде до цорна калугера -
ми изворли сабя ременлия.
Ми се пушчи Велю от Косово,
му порежа неговата руса брада.
Шчо се стори голема чудеса.
Марко зеде своя Марковица
и си зеде свое мъжко дете,
и си зеде сабя ременлия,
и си зеде чаша ведорница,
ми отиде во Прилепа града.
И пособра седемдесет кральои,
шчо ми зеде триста лакти платно,
шчо ми зеде смоли и катрани.
Ми я праша млада Марковица:
- Ай ти тебе, млада Марковице!
Али сакаш свекя да ми светиш,
али сакаш ракия да служиш?
Се излъга млада Марковица,
що му рече: - Свекя кье ти света.
Я извитка с триста лакти платно,
намазано с смоли и катрани,
и я запали сефте от нозете,
и й каза Марко от Прилепа:
- Гори, гори, млада Марковице!
Да изгориш как свекя лоена.
Шчо се стори голема чудеса.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016