* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Кондисал ми Марко Кралевичи,
кондисал ми под Прилепа града,
кондисал ми во зелена ливада,
отегнал ми белана чадъра.
Пособрали ми се седемдесет кралове,
ядат, пият три годин време,
ем ми пият лютана ракия,
ем ми пият вино тригодишно.
Мало пили, много се упили.
Марко Крале от сите по-орит,
ем си лежи белана чадъра.
Шчо да догледа един лошок сън -
мъгла Прилеп много подклопила,
а из мъгла секавица сечит,
а из мъгла сиви голоб лета,
а из мъгла секавица сечит,
и по него една еребица,
Мегю ними едно бело пиле.
Марко праша седемдесет кральове:
- Дали некой от сън познава?
Нема никой от сън да познава.
Пак им казва Марко крале:
- Ки е могла - майкина ми жалба,
секавица - моя остра сабя,
ситна роса - майкини ми солзи,
сиви голоб - Вело от Косово,
еребица - моя млада Марковица,
бело пиле - мое мъжко дете.
И си стана Марко Кралевичи,
и си явна коня шаронога,
си одиде во Прилепа града,
си отиде в неговата кукя,
и си найде негова стара майка -
дворе мете, дромни солзи рони.
- Добро утро, моя стара майко,
що дворе метеш, дромни солзи рониш -
дали ти се згнаси дворе метейки?
- Ай ти, синко, мой мили синко,
тук ми дойде курвино копиле,
курвино копиле Вело от Косово,
ми поплена млада Марковица,
ми поплена твое мъжко дете
и ми зеде сабя ременлия
и побегна по поле широко -
има три дни и три нокьи!
Ми киниса Марко Кралевиче,
да си ходи по поле широко,
да го стигнат курвино копиле.
И пристигна Марко Кралевичи;
пред него били три дни и три нокьи,
а Марко й стигна за три саати.
И я дочу негова първа люба
кат му вели Вела от Косово:
- Бог те убил, Вело от Косово,
не пристигна курвино копиле,
туку бегай по-бърго да бегаме.
И я дочу Марко Кралевичи,
и се врати назад под Прилепа града,
Пак си кондиса в зелена чадъра,
си кондиса во белана чадъра.
Що ми седа три години време,
дор му брада до пояс израсти,
и си зеде малото бакраче,
и си стокми руба калугерска,
и си направи кръст от злато,
и си зеде китка босилкова,
и се върна во Косово рамно
и отиде при Велови конаци.
Тук си найде седемдесет крале,
ядат, пият три години време,
ем му честят нована невеста,
нова невеста и мъжко дете.
Чука чука на железна порта,
нема никой порта да отвори.
Кат отвори млада Марковица
и му даде ръка да му баце,
пръстенот на ръката нему го позна,
и се качи горе на чардаци
и си влезе во шарена одая.
Вино пият седемдесет кральове
и лаф чинат за Марко крале.
И му го позна коня шаронога,
му го позна Вельо от Косово,
и му велит църну калугеру:
- Ай, калугере, чисти калугере!
дали го познаваш Марка от Прилепа,
дали е жив в Прилепа града?
Калугер велит: - Марко умре...
Мене ми даде коня шаронога,
на църква остави три хиляди лири.
И го попита калугер на Веля:
- Дали имаш нещо от Марка?
Вельо му велит: - Имам млада Марковица,
млада Марковица и мъжко дете,
и негова остра сабя френгия.
И му рече църна калугера:
- Извади мало да я видиме,
що сабя имал Марко краля.
И я извади Вело от Косово,
и му я даде на големиот крал.
И я фати големиот крал -
сабя има двадесет ключове.
Крал я тегли отсекаде,
от нигде не може да се отвори.
И му велит църна калугера:
- Дади му я на Марково дете,
дали препса дете на татка.
Му я даде сабя на детето,
и я търгна сабя до половин,
и му я даде църну калугеру,
и си я търгна своята сабя.
И си стана на негови нози,
и си фати кралове да режит,
и си изрежа свите седемдесет.
Го остави Веля от Косово
и негова млада Марковица.
И им рече: - Дали свеча шче ми светите,
или сабя шче ми острите?
Тий му рекоха: - Свеча шче ти светиме.
И им рече: - Аз съм Марко от Прилепа!
И ги извалка во църни катрани,
и ги запали на поле широко...
Свеча му светиха три дни и три нокьи.
И си зеде негово мъжко дете,
и си отиде во Прилепа града,
си кондиса в негови конаци,
радост си чина три години време
ем си разбра света Македония.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016