* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка ходи по двори,
ходи Грозданка и плаче:
- Бре, Боже, мили Божичке,
нямали нейде някого
да ме от Марко отърве,
от Марко, баш хайдутина?!
Бактисах, Боже, съндисах
юнашки глави да крия,
кървави ризи да пера.
Снощи е, майко, домъкнал
на моя мил брат главата.
Велко из пътя вървеше
и на Грозданка думаше:
- Я, тръгвай с мене, Грозданке,
аз ще те от Марко отърва,
от Марко, баш хайдутина.
- Постой, почакай, Велко льо,
да изпратя Марко на нива,
стара свекърва на мъхла,
да си детето окъпя,
окъпя и да го приспя.
"Нани ми, нани Иванчо
туй ще ти е, маме, гледане,
майка ти булка ще става!"
Че си с Велко замина,
покрай Марко минаха,
покрай Марковата нива.
Марко на Велко думаше:
- Я, поспри, Велко, кончето,
да ти булчето погледна,
да ли сте си лика-прилика?
Ти нали знаеш, Марко льо,
ний не сме още венчани.
Кога се двама венчеем,
тогаз ще видиш булчето.
Марко на Велко думаше:
- Велко ле, беним кардашим,
аз ще ти бъда кръстника.
Марко си в къщи отива,
от далеч Марко извиква:
- Радвай се, радвай, Грозданке,
млада ще кума да станеш!
Марковата стара майчица,
тя си на Марко думаше:
- Няма я булка Грозданка.
Тогаз се Марко усети,
че е Грозданка пристанала,
че влезе в тъмни яхъри,
изведе коня хранена,
облече дрехи просешки,
нарами торба циганска
и си на конче думаше:
- Конче, ти мое хранено,
ако Грозданка настигнеш,
гривата ще ти позлатя!
Конче на Марко думаше:
- Марко льо, ти мой стопанино,
я ми юздата разхлаби
и си очите превържи,
че кат се, Марко, засиля,
очите ще ти напраша.
Марко си конче послуша,
че му юздата разхлаби
и си очите превърза.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016