* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Хабер е дошло на Марко,
от три кральове стигнало -
да иде Марко, да иде,
та три крайнини да варди.
Мало е, много е преседел,
седел е девет години;
хабер е дошло от Марко -
"Марко е дюле удрило! "
Осилил се Бельо добър юнак,
та зароби Марковото либе
и Марковото дете осмогодче.
И калеса Бельо триста села,
триста села и сто града,
събрали се юнак над юнака,
а Бельо се самси, бре, похвали:
- Видите ли Маркова боздуганин -
това ми е от Марко мираз!
Юнаци се спогледнаха,
та вазеха Маркови боздуганин -
кой си може низ капия да го извади?
Вси се гостье редом, бре, редили,
кой се, бре, хвана за него,
и кой се не хвана;
а Марково дете осмогодче
хванало се сос левата ръка,
извадило си боздуган до среде,
па се хвана сос десната ръка,
та извади боздуган...
А майкя го, бре, люто кълнеше:
- Проклето да си, триклето да си,
баща ти си глава придаде
със тая халосия!
Таман е, бре, рекла,
тече-иде църна калугера
и си яха Марку Шарколия.
Ка' го видя Бельо добър юнак,
зеха лица да го пребиват -
на нозе го дочекали,
на ръце го прихванали,
у трапеза го увели...
Да му рече тоя-оня,
продума му сам Бельо добър юнак:
- Слава Богу, църна калугера,
що си яздиш коня,
прилича на Маркова Шарколия?
Отговаря Марко църна калугера:
- Слава Богу, Бельо добър юнак,
згодих се Марку на опело,
та ми дали Шарка коня!
Тога се Бельо освободи,
тога се Бельо самси приказа:
- Слава Богу, църна калугера,
та това е Марково либе
и негово мъжко дете осмогодче!
Марко потийо говори:
- Слава Богу, Бельо добър юнак,
я ми дай Марков боздуганин,
да припаша на моята тънка половина,
да се кача Марковата коня,
как и знае, да играе,
да играе прилепчанско хоро!
И Бельо му даде боздугана,
препаса го църна калугера,
препаса го тънка половина,
па се качи коня Шарколия,
та заигра прилепчанско хоро,
та заегра, бре, налево;
ка обърна надесно,
кога погледне на юнаци -
от юнаци нема нищо...
И говори:
- Ти знаеш ли, Бельо чорбаджийо,
те това е Марко добър юнак
от Прилепа града, бре, голема!
Тогай си хвана Бельо добър юнак,
та му подви левата ръка,
и му изви, бре, русата глава,
па си бръкна у десни джебове,
та извади, бре, влашки ножове,
отряза му, бре, руса глава!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016