* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Шета Марко по равни друмове,
та си язди Шарца, добра коня.
Бърза го е дремка одремала,
малко дремка, а сънище дълго,
та се своди коню до рамена,
та му падна калпак самурлия,
та подплаши Шарца добра коня,
та Марко го люто проклинаше:
- Шарца коню, пцета да те яда,
зобил съм те зоба и шеница,
поил цъм те вода руйно вино,
а сега ме от сънок разбуди!
Сън сънуйе Марко добър юнак,
гъста го е мъгла притиснала,
из мъглата ситна роса роси,
дал е на зло или на добро.
Таман Марко със коня сборева,
насреща му старец белобрадец,
а Марко го на шега питуйе:
- Таком Бога, старец белобрадец,
оде идеш, накъде че идеш?
Я он си му потийо говори:
- Таком Бога, непознат юначе,
во ден минах през Косово поле,
какво чудо у Прилеп станало?
Ограбени Марковите двори,
ограби ги Беле от Костура,
всички блага Беле му открало,
откара му два дора хранени,
два хранени и два нехранени.
Откара му два сокла шарени,
два шарени и два нешарени.
Първо любне за любне отведе,
а слугини за верни робини,
стара майкя на двор оставиа,
стари кости със коне сгазиа.
Тогай рече Марко добър юнак:
- Леле, деде, старец белобрадец,
я съм Марко от Прилепа града,
моите са двори ограбени.
Научи ме, дедо нареди ме,
що да правим и какво да сторим?
- Таком Бога, Марко Прилепчанин,
я не можа тебе да научам,
моли Бога он да те научи.
Он си дойде дома на дворове,
що да види Марко, що да чуе -
стара макя полумъртва лежи,
на Маркоте потийо говори:
- Леле, сино, млади Крали Марко,
къде ходиш, че си не доодиш?
Оплени те Беле от Костура,
всички блага Беле ти откара,
откара ти два дора хранени,
два хранени и два нехранени.
Откара ти два сокла шарени,
два шарени и два нешарени.
Първо любне за любне отведе,
а слугини за верни робини,
стара майкя на двори остави,
стари кости със коне сгазиа.
Проговори Марко добър юнак:
- Леле, мале, стара Ефросия,
научи ме, мале, нареди ме!
А макя му потийо говори:
- Леле, сино, Марко Прилепчанин,
и това ли, сино, да те уча?
Я си ойди на бели манастир,
не бричи се три месеца време,
не бричи се, сино, не стрижи се,
та покарай коси до рамена,
и юкарай брада до пояса,
та соблечи рухо господарско,
та облечи рухо калугерско,
па си иди на Костура града
да си просиш Божа милостина,
та ще видиш твоето семейство.
Послуша я Марко добър юнак,
та си ойди на бели манастир,
та си сиде три месеца време,
не се бричи Марко, не се стриже,
та юкара коси до рамена,
та юкарал брада до пояса,
па саблече рухо господарско,
та олече рухо калугерско,
та си ойде у Костура града.
Кога ойде на Белеви двори,
излезнал е Беле от Костура,
На Маркоте потийо говори:
- Таком Бога, отче калугере,
оде караш Марковата коня?
А Марко му потийо говори:
- Бог да прости Маркоте юнака,
он погина у арапска войска,
я му коня за опело вземах,
за душица свещи да му палим,
литургия Марка да споменам.
Тогай рече Беле от Костура:
- Таком Бога, отче калугере,
имаш ли си книга вангелия,
да ни венчаш с Елена невеста?
Проговори Марко, добър юнак:
- Таком Бога, Беле чорбаджио,
я си имам книга вангелия,
я съм венчал дор девет невести,
и вие сте с Елена десети.
Проговори Беле от Костура:
- Влезни, отче у моите двори,
и увези Марковата коня!
Увлезнали у негови двори,
и уведе Марковата коня.
Сретнала го Елена невеста,
захванала Шарца добра коня,
уведе го у хладни яхъри,
слъзи рони, със коня сборева:
- Шарца коню, наше мило добро,
къде дена Марко чорбаджия?
Та го вишли Марковите слуги,
Слъзи ронят, със коня сбореват:
- Шарца коню, наше мило добро,
къде дена Марко чорбаджия?
Марко седи у честни трапези,
та си пие вино троегодско,
проговори Беле от Костура:
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси чаша ведреница,
що я плених у Маркови двори,
да черпиме отче калугеро!
Слушала го Елена невеста,
та изнела чша ведреница.
Сите гости от чаша пийнали,
не можеа чаша да напия,
ка я взема отче калугеро,
он чаша половин изпило.
Па я дали Марковото дете,
оно чаша до края изпило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог уби те, Марково копиле,
и тува ли сила че покайеш?
Проговори Беле от Костура:
- Ой те тебе, Елено невесто,
я изнеси Марковата сабя,
що я плених от Марковите двори,
ега може сабя да изтегли,
ръждясала във златни кабури!
Слушала го Елена невеста,
та изнела Марковата сабя.
Сите гости сабля потеглиа,
не можеа сабля да изтеглят,
ка я взема отче калугеро,
он сабя половин изтеглил.
Па я дали Марковото дете,
оно сабля докрай изтеглило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог убил те, Марково копиле,
и тува ли сила че покажеш?
А Марко му потийо говори:
- Таком Бога Беле от Костура,
я ми дайте Марковата сабля,
да затръгнем Марковата сабля,
нещо се е сабля заабила,
къде мааш, да се не осрамиш.
Ем, рекъл, Беле от Костура,
да честитим твойта млада булка.
И си взема сабля у десница,
еднъж мана Марко добър юнак,
та отсече Беле руса глава,
и си взема Елена невеста
и си взема свое мъжко дете,
и си ойде Марко на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016