* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Маркоте са турци изпратили,
изпратили Крайна да чува,
изпратили у село Берово,
ем да чува, ем да помируе.
Он не мири, нело размируе -
сака вечер на чешми шарени
на момите китките везима,
а невести силома целива,
на вдовици водата разлива.
Сдумали се беровските моми
и момите, и млади невести
да караха Маркоте юнака,
да караха Маркоте да суда.
Ошли са си у града Дренова
и на турци потийо говоря:
- Таком Бога, турци еничери,
вие сте си Марко изпратили,
изпратили Крайна да чува,
изпратили село да умири, -
он не мири, нело размируе,
сака вечер на чешми шарени
на момите китките везима,
а невести силома целива,
на вдовици водата разлива.
Веднага са турци послушали,
изпратили два млада улака:
- Скоро, бърже, два млади улака,
да найдете Маркоте юнака,
вежеете му ръце наопако,
код цара го везан докарайте,
он че суди Маркоте юнака!
Веднага са Маркоте хванали,
везали му ръце наопако,
код цара го везан откарали
и турили у тевна зандана.
Кога било утре одзарана,
пошла си е Марковата макя,
пошла си е за студена вода,
сретнали я дреновските моми
и на майка потийо говора:
- Таком Бога, Маркова майчице,
да знаеш ли, майко, да знаеш ли,
дека ти е Марко затворено?
Ка ги дочу Марковата майкя,
веднаг стомни на земя пущила
и отишла дома на дворове
и на снаха потийо говори:
- Снахо Еленко, Еленко,
тизе си, моме Еленко,
тизе си с турци сборила,
та са Марко затворили!
- Мале свекърво, свекърво,
ако е за мен затворен,
я сега Марко че пущим!
Обаняла си мъжкото дете
и се Елена справила
и справила Марковата коня,
и вземала Марковата сабля,
та ще видиш твоето семейство.
Послуша я Марко добър юнак,
та си ойде на бели манастир,
та си седе три месеци време,
не се бричи, Марко, не се стриже,
та юкара коси до рамена,
и юкарал брада до пояса,
па саблече рухо господарско,
та облече рухо калугерско,
та си ойде у Костура града.
Кога ойде на Белеви двори,
излезнал е Беле от Костура,
на Маркоте потийо говори:
- Таком Бога, отче калугере,
оде караш Марковата коня?
А Марко му потийо говори:
- Бог да прости Маркоте юнака,
он погина у арапска войска,
я му коня за опело вземах,
за душица свещи да му палим,
литургия Марка да споменам.
Тогай рече Беле от Костура:
- Таком Бога, оче калугере,
имаш ли си книга вангелия,
да ни венчаш с Елена невеста?
Проговори Марко добър юнак:
- Таком Бога, Беле чорбаджио,
я си имам книга вангелия,
я съм венчал дор девет невести,
и вие сте с Елена десети.
Проговори Беле от Костура:
- Влезни, оче, у моите двори,
и увези Марковата коня!
Увлезнали у негови двори,
и уведе Марковата коня.
Сретнала го Елена невеста,
захванала Шарца добра коня,
уведе го у хладни яхъри,
слъзи рони, сас коня сборева:
- Шарца коню, наше мило добро,
къде дена Марко чорбаджия?
Та го вишли Марковите слуги,
слъзи ронят, сос коня сбореват:
- Шарца коню, наше мило добро,
къде дена Марко чорбаджия?
Марко седи у честни трапези,
та си пие вино троегодско,
проговори Беле от Костура:
- Таком Бога, Елено невесто,
я изнеси чаша ведреница,
що я плених от Маркови двори,
да черпиме отче калугеро!
Слушала го Елена невеста,
та изнела чаша ведреница.
Сите гости от чаша пийнали,
не можеа чаша да напия,
ка я взема оче калугеро,
он е чаша половин изпило.
Па я дали Марковото дете,
оно чаша до края изпило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог уби те, Марково копиле,
и тува ли сила че покажеш?
Проговори Беле от Костура:
- Ой те тебе, Елено невесто,
я изнеси Марковата сабя,
що я плених от Маркови двори,
ега може сабля да изтегля,
ръждясала във златни кабури!
Слушала го Елена невеста,
та изнела Марковата сабя.
Сите гости сабля потеглиха,
не можеха сабля да изтеглят,
ка я взема оче калугеро,
он е сабя половин изтеглил.
Па я дали Марковото дете,
оно сабля до край изтеглило.
Тогай рече Беле от Костура:
- Бог убил те, Марково копиле,
и тува ли сила че покажеш?
А Марко му потийо говори:
- Таком Бога, Беле от Костура,
я ми дайте Марковата сабля,
да затръгнем Марковата сабля,
нещо се е сабля заабила,
къде мааш, да се не осрамиш.
Ем, рекъл, Беле от Костура,
да честитим твойта млада булка.
И си взема сабля у десница,
еднъж мана Марко добър юнак,
та отсече Беле руса глава,
и си взема Елена невеста,
и си взема свое мъжко дете
и си ойде Марко на дворове.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016