* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марийка ходи из село,
из село ходи и пита:
- Кой има булче, кой няма
да дойде, да му пристана,
от Бельо да се отърва,
от Бельо - въръли хайдутин.
Веки ми се е дудяло
вечер до късно да чакам
Бельови върли другари,
кървави кърпи да пера
и човешки глави да крия.
Снощи ми много дотегна
кога ми Бельо донесе
на моето братче главата,
главата още ръката,
с неговия пръстен-меновник.
Из път Марко вървеше,
той на Марийка продума:
- Марийке, булка хубава,
ела, на мене пристани,
от Бельо да те отърва,
от Бельо, върл хайдутин.
Та че я Марко заведе
в оная тъмна чаршия,
купи й було до земи,
та че я качи на конче,
на кончето зад него си.
И като из пътя вървели
стигнали дърво високо,
под дърво студен кладенец.
Слезли вода да пият.
От къде ги Бельо съгледа,
право при тях си отиде
и си на Марко думаше:
- Марко льо, ти мой побратим
и ти си булче намерил?
Повдигни було да видя,
да видя прилика ли ти е,
както на мене Марийка.
Марко на Бельо продума:
- Бельо льо, ти мой побратим,
ние, като с булче вървяхме,
и си се двама сдумвахме
когото срещнем най-напред -
него щем кум да сторим,
тебе, арътлик ,срещнахме,
тебе щем кум да направим.
Ти нали знаеш, арътлик,
кума не трябва кумата
в очите да я поглежда,
докато не венчае?!
Като чу Бельо тези думи,
много му драго станало
и си на село замина.
Кога до порти пристигна
почука Бельо, повика:
- Марийке, любе Марийке,
ела ми порти отвори,
голяма радост ти нося -
млада щеш кума да станеш.
Като го чу майка му,
тя му портите отвори.
Бельо майка си продума:
- Къде е, мамо, Марийка,
та ти ми порти отваряш?
Майка на Бельо продума:
- Снощи Марийка пристана
на Марка, твоя побратим!
Като чу Бельо тези думи,
той си на конче продума:
- Конче ле мое, хранено,
хранено, още шарено,
тичай ми, конче, бързай ми,
дано си Марка стигнем,
ако ги, конче, стигнем,
гривата ще ти позлатя,
нозете ще ти посребря,
ако ги, конче, не стигнем,
главата ще ти отрежа,
къс по къс ще те нарежа,
по път ще те разхвърлям!
Тичало конче, бързало,
кога до порти стигнало
и си портите заключи.
Бельо се много разсърди,
на конче глава отряза,
къс по къс той го направи,
и го на порти окачи,
та че се виком извика:
- Марийке, любе Марийке,
девет години да ходя,
пак ще ти глава отрежа.
Скитал е девет години,
кога в десета година
Бельо се на просяк направил,
закусял Бельо, забрадял,
нарамил торба просешка,
взел тояга дрянова,
тръгнал е просия да проси.
От село в село ходеше,
дано го някой познае,
но никой не го познава.
Тогава Бельо решава,
в Марийкино село да иде,
да иде, просяк да проси.
Кога ми Бельо отиде,
в Марийкино село да проси,
до Марийкини порти отиде,
не може Бельо да влезе -
портите са заключени.
Тогава Бельо отиде,
до оная чешма шарена,
дето всичките ходеха,
студена вода да вземат.
Седял е Бельо до два дни,
седял е Бельо до три дни,
Марийка за вода не отива...
Решил е Бельо да седи
една ми цяла неделя.
Откъде се Марийка научи,
че там си просяк имало,
вземала бели бакъри
и е за вода отишла,
и си просяк попита:
- Просяко, черен и грозен,
ти, като ходиш далеко,
далеко и нашироко,
не си ли чувал за Беле,
за Беле, върл хайдутин,
жив ли е Бельо, не е ли?
Просяк Марийка продума:
- Отдавна Бельо загина,
на Бельовото погребение
и аз там просия просих,
и на мене ми дадоха
неговия пръстен-миновник,
да видиш познаваш ли го?
Марийка видя пръстен,
и си на просяк продума:
- Просяко, черен просяко,
дето ми каза за Беле,
та се от него отървах,
ела, у нас да те заведа,
да те нагостя, напоя,
със злато да се отплатя.
Марийка тръгна към къщи.
Като в двора влезли,
под една голяма черница,
там е седнал просяка,
Марийка да го нагости.
Марийка просяк продума:
п- Просяко, черен просяко,
отгоре сега ще ти дам
пълна чиния със злато.
Кога Марийка отиде,
златото да му донесе,
Бельо си нож извади,
та го наточи, наостри.
Кога Марийка донесе
пълно блюдо със злато
и се Марийка наведе
в торба да го изсипе,
Бельо я хвана за гуша,
та си Марийка пристисна
и на Марийка продума:
- Аз не съм просяк черен и грозен,
ами съм Бельо хайдутин,
и ще ти главата отрежа!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016