* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка плаче в градинка:
- Бактисах, Боже кандисах
от този Марка кръвника,
кръвника Марка, грозника,
кървави ризи да пера,
ръждиви саби да трия,
човешки глави да крия.
Снощи ми Марко донесе
една ми глава човешка
и една ръка човешка,
а на ръката пръстенче,
на пръстенчето пишеше
на моя братец името,
на моя братец Иванчо,
дет са отдавна загуби.
Таман Грозданка плачеше,
Вельо из пътя вървеше.
Велю Грозданки продума:
- Грозданке, булка хубава,
остави Марка грозника,
че хайде, либе, със мене!
Грозданка Велю продума:
- Вельо ле, младо търговче,
постой ма малко почакай
рожбата да си залъжа,
рожбата, холан, момчана.
Грозданка булка хубава,
тя си в градинка повлезна,
откъсна двенки ябълки,
до две ябълки червенки,
че ги на Иванча подаде,
та си на порти излезе
и са за ръце хванаха,
и си из пътя тръгнаха.
Като из пътя вървяха,
Грозданка Велю продума:
- Вельо ле, младо търговче,
я си булчето забули,
да не ни Марко пресрещне,
главите ще ни отреже.
Таман Грозданка продума,
ей че са Марко зададе.
Велю на Марко думаше:
- Марко ле, холан, Марко ле,
таман си тебе търсихме
за кръстник да те направим.
Марко на Беля продума:
- Я си булчето отбули,
кръстник кумичка да види!
Велю си из път продължи,
Марко си у тях отиде
И на мама си продума:
- Къде е, мамо, Грозданка?
Мама на Марка думаше:
- Грозданка, Марко, пристана
на Велю младо търговче.
- Детето, мамо, ще гледаш,
на книга ще го научиш,
аз ще Грозданка потърся.
Къдет ги, мамо, намеря,
главите ще им отрежа!
Ходил ми Марко, търсил ми
цели ми девет години.
Една ми сутрин пристигна
във едно село голямо.
Камбани силно биеха,
хора във църква отиват.
Сред село чешма голяма,
Марко на чешма поседна.
Грозданка булка хубава,
двете си деца премени
и тя се хубо премени,
че във църкви отишла,
ходила и се върнала.
Като си у тях отиде,
вземала й стомни шарени,
за студена вода отиде.
На чешма просяк седеше,
той на Грозданка продума:
- Булчице, хубавице ле,
я ми дай, булка водица
от твойта стомна шарена!
Грозданка стомна подаде,
просяк Грозданка продума:
- Отвори си, булка, пазвата
шъпа жълтици да сложа!
Грозданка пазва отвори,
Марко си ножче извади,
че я в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016