* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Калинка по двор ходеше,
бели си ръце кършеше
и се на Богу молеше:
- Бре Боже, бре наш мил Боже,
така ли няма за мене
нийде никакъв роднинка (2)
да ме от Марко отърве,
от Марко, от касканджийо,
от Марко, от махнаджийо,
че ми е веки додяло,
додяло и дотегнало
кървави ризи да пира
и остри саби да мия,
юнашки глави да крия.
Де стоял Бельо та слушал,
той си Калинки думаше.
- Калинко млада хубава,
хайде със мене ще дойдеш,
аз щ' те от Марко отърва.
Калинка на Бельо пристана
и тя си със Бельо отиде.
Вървяли, що повървяли,
стигнали гора зелена,
във гора Марко срещнали.
Бельо Калинка я закрил
със бял ми дюлбен на лйци,
да не я Марко познае.
Марко си Бельо думаше:
- Бельо льо, младо юначе,
открий си, Бельо, булката
да ти я видя, Бельо ле.
Бельо си Марком думаше:
- Марко ле, млада войвода,
във гора булка ни гледат,
я иди си, Марко, дома
та вземе бяла Калинка,
у мене на сватба ще дойдеш,
тогава булка ще видиш.
Марко си дома отиде,
Калинка дома я няма.
Марко си майци думаше:
- Мале ле, стара мале ле,
дека е бяла Калинка?
Майка си Марком думаше:
- Калинка дома я няма,
тя си на Бельо пристана,
тя си със Бельо отиде.
Марко се люто разсърди,
та че си конче обседла,
та у Бельови отиде.
Калинка с Бельо двамата
за столом си идяли,
червено вино пияли.
Марко Калинки думаше:
- Калинке, младо глупаво,
я иди си, Калинке, дома,
дорде ти думам със дума,
със дума, със добра хората.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016