* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Море, Марко, море, млади Марко!
Пие Марко това добро вино,
у горица на хладна механа,
със негови триесе дружина.
Долетело пиле соколенце,
та паднало Марко на колено,
та изтресе тая бела книга,
бела книга, ал кърваво писмо.
Прегледа я Марко, прочете я,
книга гледа и си сълзи рони.
Дружина му потийо говори:
- Таком Бога, Марко, добър юнак,
книга гледаш и си сълзи рониш,
а нам, Марко младо, не казуеш?
Марко им потийо говори:
- Бога вамо, триесе дружина,
книга гледам и си сълзи роним,
кажете ми сега, как я да идем,
дали д' идем полски кеседжия,
или д' идем по гора по лова,
или д' идем Смиляну потера?
Дружина му потийо говори:
- Бога тебе, Марко, добър юнак,
ни си иди по гора по лова,
ни си иди полски кеседжия,
ни си иди Смиляну потера!
Не бричи се, Марко, три месеци,
та изкарай брада до пояси,
та па пойди на нова пазара,
та си купи рухо калугерско
и си купи капа калугерска;
па си пойди по всичката земя,
та си бери милно милостивно,
ред че дойде - и там че отидеш!
Послуша Марко добър юнак,
не бричи се Марко три месеци,
та изкара брада до пояси,
та си ойде на нова пазара,
та си купи рухо калугерско,
и си купи капа калугерска;
па си ходи по всичката земя,
та си бере милно милостивно,
милостивно за Света горица.
Ред е дошло, и там е отишъл,
излезнало неговото любне,
он на любне потийо говори:
- Бога тебе, премлада невесто,
я изнеси едно котле жито,
котле жито за Света горица!
Невеста му потийо говори:
- Бога тебе, църно калугерче,
дека найде Марковата коня,
дека найде Марковийо кожух,
дека найде Марковийо пръстен?!
Калугерче потийо говори:
- Бога тебе, премлада невесто,
лели питаш, да ти кажем!
Ние бехме триесе дружина,
у горица на хладна механа,
та пиехме това добро вино,
тамо Марко краина почина;
я се сгодих попа у дружина,
та опоях Маркоте юнака;
вран ми коня за опевло даде,
кожух, пръстен така харизаха...
Повърна се премлада невеста,
изкачи се горе на чардаци,
та Смиляну потийо говори:
- Бога тебе, Смиляне юначе,
я си слезни доле на дворове,
та да видиш църно калугерче,
какво дойде, какъв глас донесе,
глас донесе за Маркоте юначе -
де е Марко крайна починал!
Той час рипна Смилян добър юнак,
та си ойде доле на дворове,
калугерче потийо говори:
- Добре дошло, църно калугерче,
добре дошло, добър глас донело -
де е Марко крайна починало!
Хайде, ела горе на чардаци,
да седиме, вино да пиеме!
Послуша го църно калугерче,
та си ойде горе на чардаци,
та седнаха у честни трапези,
да си яда, вино да си пия.
Щото беше Марковото любне,
и увлезло у нова яхъра,
три пъти е под кон умирало.
Проговори Шарца добра коня:
- Таком Бога, премлада невесто,
та това е Марко добър юнак!
Той час рипна премлада невеста,
изкачи се горе на чардаци,
на Смиляна потийо говори:
- Таком Бога, Смиляне юначе,
я изнеси чаши ведреници
и от Маркоте юнака -
да служиме редом низ трапеза!
Послуша я Смилян добър юнак,
та изнесе чаши ведреници;
вземала е премлада невеста,
вземала е вино да си служи...
Сипала е една ведреница,
та я дава Смиляну юнаку,
я Смилян ю потийо говори:
- Давай, мари, млада калугера!
Она даде чаша на калугер;
ка я вдигна млада калугера,
ка я вдигна, вече не повърна...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016