* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Марковица е живяла в Прилеп със дванайсет слугини, когато Крали Марко е бил по нашите земи. И когато е тръгнал Беню Костареню да си търси либе да се жени, той среща Крали Марка. И Крали Марко гу попитал:

- Къде бе, побратиме?

- Отивам, - рекъл Беню, - да си търся либе да се женя.

И отишъл в Марковите кули и отишъл при Кралимарковица. И започнал да хвърля едни златни ябълки във кулите там. И тя запитала слугините:

- Какъв е тоя юнак?

Казали й. Погледнала да го види, а той я уловил за ръката и я хвърля на коня и пуща коня да си отива. И го среща Крали Марко. И Беню покрива Марковица с една черга и рекъл Крали Марко:

- Бе, побратим, намери ли си либе за прилика?

А Беню отвръща:

- Намерих си.

- Я го отвий, - рекъл, - да го видя.

- Няма - казва Беню, - да го отвия, защото съм намислил кръстник да ми станеш. Да те викам да ме венчеиш.

Кога си отишъл Марко в неговите кули - слугините плачат. Казал:

- Що плачите, бе слугини?

Отговарят:

- Защото дойде един юнак и взе Марковица, кралю!

Тогаз Марко казал на кончето си:

- Ако стигнем Беня Костареня, златен гердан ще ти кача!

И тръгнал да го гони.

- Ако го не стигнеш, на мръвки ще те насеча, да те изядат Бенювите кучета!

Таман отива до Бенюви и Беню влиза и затваря портите. И насича Марко коня си и го хвърля на Бенювите кучета. И отива в един манастир. Седял дванайсет години там. Пораснала му брада до пояса. И тръгнал да ръси като поп. И като отишел в Бенювото село, на неговите порти почукал да влезе да ръси. Марковица се обадила:

- Дванайсет години вече никому не отваряме, че ни е страх от Крали Марка.

А той й казал:

- Аз ходих у Марка Кралевичин и той умрял, та го държах литургия. И ми дадоха зарад литургията неговът пръстен.

Тя рекла:

- Я го подай през дупката да видя същият ли е неговият пръстен!

Тоз пръстен било с нейно име на смяната още. И тогаз видяла, че й умрял Крали Марко. И отворила портата да влезе попът да ги ръси. И като отворила портата, гунята на попа се метнала и сабята на Крали Марка се лъснала. И тогава ги насякъл той и двамата. После се върнал, та взел една от слугините си.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016