* * *

Юнак връща съпругата си, пристанала на побратим

Грозданка по двори ходеше,
по двори, по калдъръми,
и си бистри сълзи ронеше,
кървави саби триеше,
майка си люто кълнеше:
- Проклета да си, мамо бе,
дето ме, мамо, ти даде
на Марка, на хайдутина!
Омръзнало ми е, мамо бе,
кървави саби да трия,
хайдушки глави да крия.
Из пътя върви Велко
и той Грозданки думаше:
- Защо ми, Грозданке, хубава,
защо ми ходиш по двори
и бистри си сълзи рониш,
рониш, та не ми кажеш.
Грозданка дума Велко бе:
- Като ме питаш, ще кажа,
бактисах, Велко, бактисах,
кървави саби да трия,
човешки глави да крия.
- А да ми, Грозданке, пристанеш,
дорде си млада и хубава!
- Ако на път тръгнем,
Марко на път ще ни срещне,
двама ще ни погуби.
- Аз ще го Марко кръстник калесам,
ако на път ни срещне.
Вървели, що са вървели,
минават Узун кюприя,
там ги Марко посрещна.
Марко на Велка думаше:
- Велко, отде ти е булката,
много ми мяза на моята?
Велко на Марка думаше:
- Отдалеко ми е булчето,
тебе ще те кръстник калесам.
Марко кога си в село отиде,
на порти да си похлопа,
не излезе Грозданка да му отвори,
а най излезе, излезе,
Марковата стара майка.
Марко майка си питаше:
- Къде е, майко, Грозданка?
Маркова майка думаше:
- Грозданка замина с Велко.
Марко си конче извежда,
и си на кончето дума:
- Ако си Грозданка стигнеш,
гривата ще ти посребря,
подковите ще ти позлатя.
(Но не я стигнал. Отрязва на кончето главата и се връща. Казва на майка си:)
- Я дай ми, мамо, я дай ми,
дядовите стари просяджийски дрехи.
Облича дядовите си дрехи
и почва от село на село да ходи,
до Грозданкиното село стигнал,
Грозданка на чешмата намерил.
Грозданка просяджия питаше:
- Дядо просяджия, откъде си?
- Отдалеко съм, булка, отдалеко,
чак от Марковото село ида.
(- Ами какво прави Марко, жив ли е? - Вчера си Марко погребаха. Марковата майка дядовите просаджийски дрехи ми даде и този пръстен.)
Грозданка просаджия думаше:
- Ела да те у нас заведа,
голяма дарба да те даря,
шиник жълтици да ти дам.
(И заводя го. Като отидат у тях, тя казва на Велка: - Велко, тоз дядо просаджия казва, че Марко починал. А да му дадем шиник жълтици. И взели да му дават.)
Марко рекъл на Грозданка:
- Мене ще ме хайдути срещнат,
не ми ги давай на ръце,
а ми ги в пазва пусни.
(Като се разгърдил тя го познала, ама той сваря и й отрязва главата. И на Велка главата отрязал, нарязал ги къс по къс и ги накачил на гвоздеите.)

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.03.2016
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2016