* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Събрали са се, отбрали
селяни и чорбаджии,
селско даване да дават,
да дават и да размятат;
кому по двеста, по триста,
на клети Янка петстотин.
Янко се жално нажали,
и той си у тях отиде,
та че си викна, заплака:
- Нямам ли, мамо, нямам ли
я сестра, я посестрима,
я братец, я побратима,
да му се малко оплача?!
Мама на Янка думаше:
- Синко Янко льо, Янко льо,
ти имаш братец Богоя,
отколе й време забягнал
в зелена гора с хайдути;
сега девета година,
назад се не е повърнал!...
Янко мами си думаше:
- Жа ида, мамо, жа ида
батя Богоя да търся!
Мама на Янка думаше:
- Не ходи, мама, Янко льо,
той не ще да те познае,
ами ще да те убие!
Янко мама си не слуша,
най стана Янко, Янко льо,
че се хубаво премени,
изведе конче хранено,
та че се на кон покачи,
та че си Янко отиде,
Богоя да си намери.
Отиде в гора зелена,
дето си челяк не ходи,
дето си птичка не хвърка,
че викна Янко, та запя:
- Бате ле, бате Богоя,
дето си, обади ми се,
при тебе, бате, да дойда!
Пусти й Богоя забравил,
че има братец по-малък,
ами дружина думаше:
- Станете, холам, дружина,
идете, вижте, дружина,
че какво й това юначе,
дето оттука минува,
юнашка песен си пее!
Айти да идем, дружина,
главата да му вземеме!
Че са станали, отишли,
та че си Янка хванали.
Богоя му глава отряза;
като му глава скачаше,
меден му език думаше:
- Бате ле, холам, Богоя,
аз дойдох да се оплача!
Мене ми мама думаше:
"Не ходи, синко Янко льо,
той не ще да те познае,
ами ще да те погуби!"
Тогаз се Богоя усети,
че имал братец по-малък...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015