* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Ора, копа Нено, дете мало,
ора, копа - турци изедоха,
овци пасе - вуци изедоха...
Почуди се Нено, дете мало,
що да чини, къде да се дене...
Он отиде у Света София,
та си купи едно сиво конче,
та отиде Нено, дете мало,
по полето джилик да играе,
със дружина джилик да играе.
И си пили това руйно вино,
у дружина чаша пощукнала;
дружина се на клетва удрила,
та да види чаша у кого е.
Сек' се закле, кой у що има -
кой у брата, кой у мила сестра.
Нено нема у що да се кълне,
он се закле у конюва грива -
на кон му е грива опаднала;
дружина му клетва не приела:
- Леле, тебе, Нено, дете мало,
не кълни се у добраго коня,
коньо ти е кучешка нахрана!
Он се закле у острата сабля;
дружина му клетва не приела:
- Не кълни се, Нено, дете мало,
не кълни се у острата сабля -
саблята е от люто железо...
Он се закле у старата макя;
дружина му клетва не приела:
(*)
- Не кълни се, Нено, дете мало,
не кълни се у църната земя -
у тебе е чаша ведреница!
Разлюти се Нено, дете мало,
разлюти се сърце у юнака,
та си яхна свое сиво конче,
отиде си дома на дворове
да погуби неговата макя.
Па на макя потийо говори:
- Клета да си, мале, и проклета,
ка ме роди, та ми не породи,
да породиш я брата, я сестра,
та да имам у що да се кълнем!
Тогай каже неговата макя:
- Леле, синко Нено, дете мало,
ти имаше по-старо братенце,
по-стар брата - Михаил войвода.
И он ойде у гора зелена,
казуя го - по Витош планина...
Тогай стана Нено, дете мало,
та си ойде у света София,
продаде си свое сиво конче,
та си купи една тънка пушка;
заметна си тая тънка пушка,
та че д' иде брата си да дири,
да си дири Михаил войвода...
Та си фанал воз Владай клисура,
па запоя воз Владай клисура;
дори пое воз Владай клисура,
дочул го е Михаил войвода,
дочул го е от връх от Витоша,
от Витоша, от скала голема.
Он си прати двамина дружина:
- Скоро вие, двамина дружина,
скоро вие на Владай клисура,
да легнете зад жълта ракита,
посочете до две тънки пушки,
да вземете гърло на юнака,
щото пее воз Дервен клисура;
единийо у гърло гледайте,
а онай го у сърце гледайте!
Скоро слели двамина дружина,
скоро слели у Владай клисура,
та легнали зад жълта ракита.
Ка поеше Нено, дете мало,
ка поеше воз Дервен клисура,
пукнали са до две тънки пушки,
пукнали са низ жълта ракита -
една го е у гърло удрила,
а друга го е у сърце удрила...
Тогай викна Нено, дете мало:
- Леле, брайно, Михаил войводо,
я те, брайно, по небеси тражех,
ти ме удри низ жълта ракита!
Скоро ошли двамина дружина,
скоро ошли на връх на Витоша,
приказаха Михаил войводу:
- Леле, брайно, Михаил войводо,
ударихме тоя голем юнак,
що поеше воз Владай клисура -
една пушка у гърло го удри,
друга пушка у сърце го удри!
А он викна колико си може:
"Леле, брайно, Михаил войводо,
я те, брайно, по небеси тражех,
ти ме удри низ жълта ракита!"
Той-час рипи Михаил войвода,
той-час рипи со сичка дружина,
та е слезнал на Владай клисура,
та е слезнал при негово брате -
у брата му още душа има...
Тогай каже Михаил войвода:
- Скоро вие, двамина дружина,
скоро вие у света София,
доведете двамина екиме,
да донеса хубави лекове;
не жалете пари, то дадете
и броено, море, неброено,
и краднато, море, некраднато,
съде ега екиме да дойда,
съде ега брат ми излекуя!
А що дума Нено, дете мало:
Леле брайно, Михаил войводо,
немой дава крадено имане,
не кьем, брайно, да ме излекуеш -
на зло са ме пушки ударили!
Едната ме у гърло удрила,
та ми куршум у гърло остана;
другата ме у сърце удари,
и куршум ми у сърце остана -
не кье, брайно, да ме излекуеш,
не давай си крадено имане!
Отърчаха двамина дружина,
отърчаха у света София,
извадиха до два екимина,
не жалиха пари, що даваха,
и броено, още неброено.
Дур да дойда двамина дружина,
Нено се е с душа разставило.
Извадил е Михаил войвода,
извадил е потайни ножове,
на дружина потийо говори:
- Леле, вамо, бре, мои дружина,
широк гробо вие изкопайте,
наедно ни с брата закопайте!
Па се бодна у клетото сърце,
та умреха двамината бракя...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015