|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак убива неразпознатия си брат
Море Янкуле, Янкуле!
Събрали са се джелепи
на Стамбол на Еди-куле,
червено вино пиеха,
всеки си брату напива,
един другому на здраве.
А Янкул нема мил братец,
на здравье да му напива,
а той се коню напива;
дружина му се подсмива.
А той си дома отиде,
та па си майци думаше:
- Мамо ле, моя майчице!
Оти ми не си родила
братец, я мила сестрица,
че се с дружина събрахме,
червено вино пиехме,
всеки си брату напива,
азе си немам мил братец,
нито па мила сестрица,
на здравье да им напива.
Майка Янкулу думаше:
- Синка Янко ле, Янко ле!
Ти си имаше мил братец,
мил братец, синко, Никола,
тридесет и три години,
ка е далече забяжал,
мама го не е разбрала;
сега го мама разбрала
на Рабухчиска планина,
юнашки млада войвода.
Янкул майци си думаше:
- Азе ща, мамо, да ида
на Рабухчиска планина,
да дира брата Никола,
че много мъчно за братец.
Майкя Янкулу думаше:
- Не ходи, синко Янко ле!
Малко си майка жаляла
по стара брата Никола
тридесет и три години?
Али за тебе, Янко ле,
отсега, синко, до века!
Янкул майкя си не слуша,
воседна коня хранена,
та на планина отиде
на Рабухчиска планина,
та па се викна-провикна:
- Де ли си, брано Никола,
де ли си и къде ли си,
в кое ли тесно клисуре,
сега при мене да дойдеш,
вика те брат ти Янкула!
И зачул го бе Никола
из това тесно клисуре,
той на юнаци думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Течете преки пътеки,
та преставете друмове,
хванете лудо пияно,
ни го бийте, ни карайте,
при мене го доведете,
азе да го попитам,
дека ме знае, познава,
че мене викат Никола.
Послушале го дружина,
текоха преки пътеки,
та преставиха друмове,
та си Янкула хванаха;
ни го биха, ни караха,
при Никола го закараха.
Та са се двата борили,
три лахте земя изриле
и три надоле набиле,
никой никому не надви.
Провикнал се е Янкула:
- Де ми си, мамо, да дойдеш,
на брате да си помогнеш,
сос мили брата Никола;
кой годе да си надвие!
Досетил се е Никола,
че му е брате Янкула,
та се тогава пуснаха.
Та си е собрал дружина,
та им разплати айлъци,
та си дома отидоха.
Панагюрище (Миладиновци, № 152 - "Янкула и Никола";
=Славейков, Книга на песните, 1941, № 219; =Славейков, Книга на песните, 1995,
№ 223).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|