* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Вино пия тридесе дружина
у горица на хладна механа.
У дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша стъкленица,
стъкленица, чаша ведреница,
щото бере седемдесет ока,
седемдесет, море, та и седем.
Па удриха клетва низ дружина,
си дружина редом се заклеха,
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете.
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у враната коня,
дружина му клетва не приеха:
- Кълни, кълни, Марко, добър юнак,
у тебе е, Марко, да я дадеш!
Повторна клетва низ дружина,
си дружина редом се заклеа
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете.
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у острата сабя.
Дружина му клетва не приеха:
- Остра сабля студено железо -
у тебе е, Марко, да я дадеш!
Потретиа клетва низ дружина,
си дружина редом се заклеа
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете -
Марко нема у що да се кълне,
он се закле у старата макя.
Дружина му клетва не приеха:
- Кълни, кълни, Марко, добър юнак,
у тебе е, Марко, да я дадеш -
стара макя вече гроб станала!
Разплака се Марко добър юнак,
та си бръкна у десна пазува,
та извади три шепи жълтици,
та отплати чаша стъкленица.
Па си ойде дома на дворове,
по двор ходи, дребни сълзи рони,
в къщи влезне, бели пръсти кърши.
Согледа го нему стара макя,
па она му тийом отговаря:
- Леле, сино, Марко, добър юнак,
по двор ходиш дребни сълзи рониш,
в къщи влезеш бели пръсти кършиш -
какво тебе на сърце ти тегне?
Я он си у тийом отговаря:
- Леле, мале, леле, стара мале,
собраме се у гора зелена,
у гората на хладна механа,
у дружина чаша пощукнала,
пощукнала чаша стъкленица,
стъкленица, чаша ведреница.
Па удриха клетва низ дружина,
си дружина редом се заклеа,
кой у брата, кой у мила сестра,
кой у любне, кой у мъжко дете,
азе немам у що да се кълнем.
Я се заклех у враната коня,
и се заклех у острата сабля,
и се заклех, мале, у тебека -
дружина ми клетва не приеха.
Та си бръкнах у десна пазуа,
та извадих три шепи жълтици,
та отплатих чаша стъкленица.
Леле, мале, леле, стара мале,
щом ме роди, що ми не породи
я братенце я мило сестренце,
или мене камик да родеше!
Я она му потийом говори:
- Леле, сино, Марко, добър юнак,
я те родих и пак ти породих,
породих ти брата Андреяша,
породих ти сестра Ефросия.
Маленки ги турци заробиха,
заробиха, далек откараха -
сестрата ти къде заход слънце,
я па брата накъде изгрява.
Породих си Михал хайдуклия,
он си седи у гора зелена,
у гората, под жълта ракита,
със негови седемдесе юнака.
Я Марко ю тийом отговаря:
- Я че идем, майко, да го тражим!
Я она му тийом отговаря:
- Немой, сино, Марко, добър юнак,
не отивай у жълта ракита,
немой ходи, че да те погубят,
там че тебе младо да погубят!
Не слуша а Марко добър юнак,
па си яхна нему врана коня -
вихър ветър през широко поле.
Ка си нае у гори зелени,
пушка пукна низ турска ордия,
та удари Марко добър юнак,
удари го у десната нога.
Това Марко и хабера нема -
вихър ветър през гори зелени.
Пушка пукна низ турска ордия,
та удари Марко добър юнак,
удари го у клетото сърце.
Па си Марко и хабера нема,
че си има Марко до две сърца -
вихър ветър през гори зелени.
Пушка пукна низ жълта ракита,
удари го между двете очи,
две му очи наземи паднаха.
Провикна се Марко, добър юнак:
- Тако м' Бога, братко Михаиле,
азе ходим, братко, да те търсим,
тизе мене младо погубуеш!
Ка го зачул Михал хайдуклия,
па си ошел при Марко юнака,
па изпрати негови дружина,
два улака, два вредни юнака:
- Скоро, бърже доктор доведете,
да изцерим мое мило брате!
Я Марко му тийом отговаря:
- Не мож, брайно, ти да ме изцериш!
Леле, братко, леле Михаиле,
ка си наех у гори зелени
пушка пукна низ турска ордия,
удари ме у десната нога,
удари ме у клетото сърце,
удари ме между двете очи,
две ми очи наземи паднаха!
Разплака се Михал хайдуклия,
та се двама с Марко прегърнаха
и се двама с душа разстанаха.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015