|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак убива неразпознатия си брат
Събрали ми се, събрали
все отбор млади юнаци
да ядат, още да пият,
кой с брат, кой с побратим.
Янкул си братя нямаше,
кой да му чашка запие,
кой да му чашка допие,
че му се жалба нажали
и при майка си отиде,
и на майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
имала ли си майно ле
и други син като мен,
като мен дваж по-юначен?
Мама Янкулу думаше:
- Имала мама, имала
и други син като теб,
като теб, мамо, юначен,
него го Радойчо думаха.
Турци през село минаха,
бате ти Радойчо вземаха.
Ах, че се Янкул ядоса,
влезе долу в яхъри,
извади конче хранено,
хранено, пък не карано.
С бял го ориз назоби,
руйно го вино напои.
Мама Янкулу думаше:
- Не ходи, синко Янкуле,
бате ти Радой да търсиш.
Него го майка жалила,
жалила и прежалила,
но тебе, синко, не мога!
Янкул си майка не слуша,
че стана и си замина.
Всичките балкани обходи,
сал една гора остана
и в нея Янкул ще иде.
Като в гората вървеше.
Радой си свирка дочу.
Той си на дружина думаше:
- Дружина, вярна, сговорна,
гората обкръжете
юнак при мене доведете.
Гората обкръжиха,
Янкул си сабя извади
и се наляво завъртя,
докато се надясно обърна -
всичките юнаци повали.
Ах, че се Радой разсърди,
извади сабя френгия
и на Янкул глава отряза.
Глава му скача, подскача,
кървав му език говори:
- Мама на мене думаше:
"Не ходи, синко Янкуле,
бате си Радой да търсиш -
него го мама жалила,
жалила и прежалила!"
Като Радой разбра
извади сабя френгия
и си главата отряза.
- Лежи, братко, да лежим,
както ме е мама жаляла,
жаляла и прежалила,
тъй и двама ни ще жалее,
жалее и прежалее!
Камещица, Севлиевско (Архив КБЛ-ВТУ).
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|