* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Седнал бе Богой, седнал бе
на юначката механа
с юнаци вино да пие,
с юнаци конче да вари,
с юнаци камък да мята.
Юнаци му се присмели:
- Богойчо, дребно сираче,
немоеш вино да пиеш,
не моеш конче да вариш,
не моеш камък да мяташ!
Той си се жално нажали
и още ядно наяди,
и си у дома отиде,
и си на майка продума:
- Мале ле, стара мале ле,
нямам ли нийде никого,
не братец, нето сестрица,
на мене йърка да излейне?
Ази си, мале, отидох
на юначката механа;
юнаци ми се подсмяха:
"Богойчо, дребно сираче,
немоеш вино да пиеш,
немоеш конче да вариш,
немоеш камък да мяташ!"
Майка Богойчо думаше:
- Богойчо, сино Богойчо,
твойта е йърка голяма -
ти имаш братец по-голям
на Враженската планина;
както батьо ти отиде,
посъбра избор юнаци
все от юначко коляно,
син-зелен байрак повдигна.
Дружина подир вървеше,
че си я Янкол завида
на Враженската планина.
Като си Янкол замина,
не даде пиле да пее,
не даде юнак да мине
през тая гора зелена,
на царя хазна не пусна...
Богойчо майци думаше:
- Мър, я ще, мамо, да ида
батьо Янкола да найда!
Майка Богойчо думаше:
- Седи си, сино, не ходи,
той си те малък остави,
не знае, не те познава,
ще хвърли да те убие!
Богой си майци не слуша,
той си се хубаво премени,
извади конче алено,
че си го Богой възседна.
Минал е поле широко,
стъпнал е в гора зелена;
като през гора вървеше,
юначка песня пееше.
Отде го зачул Янкола,
той на дружина думаше:
- Бре, каква й тая гидия,
дето през гора вървеше,
юначка песня пееше?
По-скоро, джанъм, идете,
главата да му донесете!
Че си дружина отиде;
като го, джанъм, видяла,
не мое да го кайдиса,
да му главата отвземе.
Че се назаде върнали
и на Янколчо думаха:
- Янколчо, наша войводо,
колкото конче хубаво,
юначе, джанъм, дваж хубаво -
не мойм да го кайдисаме!
Янкол се люто разсърди,
отвзема пушка мартина,
че си Богойчо посрещнал
и си Богойчо замери
до меж двете черни очи,
до меж двете тънки вежди.
Богойчо от конче паднал,
главица му се търкаля,
жален му език хортува:
- Клета му душа, проклета,
който майка си не слуша!
Мене ми майка думаше:
"Богойчо, сино Богойчо,
седи си, сино, не ходи,
батьо си Янкол да дириш;
той си те малък остави,
не знай, не те познава,
ще хвърли, ще те убие!"
Отде го зачу Янколчо,
извади ножче анджирче
и се в сърцето удари,
и си се рюком прерюка:
- Дружина, вярна събрана,
наедно да ни зарийте,
на мама хабер занесете -
на двама спомен да сторва!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015