* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Събрали ми се, отбрали
синките, холан, касапи,
все улан касап-башии,
че си отодят, отодят
на Стамбул, на Еди-Куле,
на Еди-Куле на механата.
Печено агне ядяха,
червено вино пиеха,
всеки си чашка напива -
кой за брат, за побратима...
Янко си братец нямаше,
той си чашката напива
за кончето си хранено...
Че му се жалба нажали
и му се тъга натъжи,
че въз мама си отиде,
и на мама си думаше:
- Имам ли ази, майно льо,
имам ли братец и ази?
Мама на Янка думаше:
- Хранила й мама, гледала й
другиго синка кат' тебе,
другиго синка - Радоя,
Радоя млада войвода.
Жаля го мама, прежаля,
ама тебе не може...
Сега петнайсе години,
турци как са го пленили,
сега го чувам, разбирам -
долу в долната Добруджа,
млада войвода излягъл...
Че стана Янко, че стана,
извади конче хранено,
дигнал е пушка на рамо,
припаса кобур пищови,
опаса сабя френгия.
Мама на Янка думаше:
- Тук седи, Янко, не ходи,
батю ти ще те заколи,
батю ти, батю Радоя!
Янко си мама не слуша,
възседна конче хранено;
че ходи Янко, що ходи,
от изток дури до пладне,
съде му, джанъм, остана
пустата гора Добруджа...
В нея захвана да върви,
в пътя го хора срещнаха
и на Янка си думаха:
- Тук седи, Янко, не ходи
във тая гора Добруджа;
сега петнайсе години,
как тука ходи войвода,
не дава птичка да хвръкне,
дилки ли челяк да мине!
Янко си хората не слуша,
през гора върви и си пей...
Как ми го зачу Радоя,
Радоя, млада войвода,
че на юнаци думаше:
- Пълнете пушки бойлии,
точете саби френгии,
да идем, да си видеме
каква е тази гадина,
дето ни ходи в градина?
Напълнят пушки бойлии,
наточат саби френгии,
станаха, та че тръгнаха...
Как го съгледа млад Янко,
та си начена да хвърля;
че хвърля Янко, що хвърля,
триста юнака избива,
съде Радоя остана,
Радоя, млада войвода.
Радою сърце не търпи,
извади сабя френгия,
че му главата отсече;
главата му се търкаля,
мокър му език хортува:
- Клета му душа, проклета,
който мама си не слуша!
Мене ми мама думаше:
"Тук седи, Янко, не ходи,
батю ти ще те заколи,
батю ти, батю Радоя!"
Кат чу Радоя таз дума,
остро си ножче извади,
в клето се сърце удари,
удари и се прободе:
- Я лежи, братко, да лежим,
двама наедно да лежим,
да жалей мама два сина,
два сина, до два близнака!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015