* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Посъбра Милуш войвода
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Верна се клетва кълнали -
когото срещнат у пътя,
жив няма да го заминат!...
Отгоре слиза момченце,
момченце малко, мъничко,
в ръка си държи бъклица.
Милуш си дружина думаше:
- Дружина верна, събрана,
бре, кой се има, наима,
да си момченце замери,
замери, да го удари
в челото, помеж веждите?
Никой се холам не нае
да си момченце замери,
замери, да го удари,
а най се наел, бре, наел
Милуш ми млада войвода.
Той си момченце замери
в челото помеж веждите.
Падна момченце от коня,
Милуш момченце думаше:
- Момченце малко, мъничко,
отде си и откъде си?
Имаш ли майка и баща,
имаш ли брат и сестра?
Момченце малко, мъничко,
мила му душа излиза,
а езикът му хортува:
- Аз имам майка и баща,
имам брат и сестра,
и имам братица до тях -
хайдутин Милуш войвода...
Милуш му криво докривя,
още му жално дожаля.
Извади ножче енджерчи,
че се в сърцето удари
и на дружина си дума:
- Дружина верна, събрана,
както се верно събрахме,
тъй да се верно пръснеме!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015