* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Седал Гмитар с майку да вечера,
да вечера сола и люта пипера,
ем вечера, ем се усмивкуйе,
това видела ньеговата майка,
па си майка Гмитру говорила:
- Йо, мой сине, Гмитре хайдучино,
дал се смееш на божю вечеру,
ил се смееш на старуту майку?
Думу дума Гмитар хайдучина:
- Мила майко, моя закрилнице,
не смеем се на божю вечеру,
не смеем се на старуту майку,
но се смеем на Стару планину.
Ка се сбрамо двадесе хайдуци,
ка се збрамо благо да делимо,
да делимо благо неброено,
сви су тамо клетву полагали,
сви се кълну у брата у сестру,
а я, мале, у мойето конче,
у кончето и тънкуту саблю.
Другаре ми клетву не признаше,
врано конче - кучешка вечера,
тънка сабя - студено железо,
затова се, мале, усмивкуйем!
Майка Гмитру тийом говорила:
- Сине Гмитре, стара хайдучино,
ти си имаш брата брата за заклетву,
име му е Арамбаш войвода,
судбина ви, сине, разделила!
Думу дума Гмитар хайдучина:
- Опечи ми, мале, ти жълту погачу
и заколи петла, още и пауна,
па че идем брата да си тражим!
Кико рекли, тека су направили.
Пойде Гмитар брата да си тражи,
па си мина през горе зелене,
па излезе на поле широко,
да си тражи брата оди майку.
Сретоше га дванайсе турчагье,
па почеше Гмитра да стрелаю.
Пуче пушка у ветър отиде,
а Гмитар си понатамке стиже
и си виде там бели шатори,
пред шатора войвода седеше.
С брата су се по лик опознали,
живи се брайкя прегърнули,
мъртви се двоицата пущили.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015