|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак убива неразпознатия си брат
Излязъл Мануш, Мануше,
на Троянската планина,
на Троянската пътека,
при хайдушкото кладенче,
да яде Мануш, да пие
с своята вярна дружина.
Отдолу иде момчина
с добра хранена кончина,
със синьо седло на конят,
със позлатени зенгии,
дълга му пушка на рамо,
златни пищови на кръстът,
дамаска сабя на бедро.
Мануш дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
кой ще момчина замери,
в сърцето да го удари,
и да му вземе кончина?
Никой не ми се прежалил
момчина да си замери;
Мануш момчина замери,
замери и го удари.
Момчина падна от конят
и се високо провикна,
жалобни думи продума:
- Байно ле, байно Мануше,
де ли си, байно, да видиш -
за теб си живот изгубих!
Аз дойдох тебе да търся,
на сватба да те калесам,
че ме е мама годила
за мома бяла троянка!
Манушу жалба дожаля,
извади ноже кръвниче
и в сърцето се удари,
па на брата си думаше:
- Брате Иване, Иване,
я лежи, брате, да леим
във тая земя мащеха!
Прости ме, брате Иване,
че те за помак припознах!
неуточнено (Независимост, 1873, № 32, с. 151; =Каравелов 1/1886,
№ 14 - "Мануш войвода"); трансформирана. Бележка на Каравелов: "Като
гледал, че момчето е добре въоружено, то е помислил, че е помак (потурченик) и
го замерил. Види се, че тая песен е произлязла още в онова време, когато са се
турчиле помаците. Помаците са носили български дрехи и Мануш не е можал отдалеч
да отличи от тях брата си.".
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2009-2015
|