* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Събрали са се, събрали
стамболски касап-улани,
улани, касап-башии,
на Стамбол, на Еди-Куле,
на Еди-Кулски механи,
червено вино да пият
и върла бистра ракия,
чашите да си напиват -
кой за брат, кой за побратим.
Янкол си брата нямаше,
ни брата, ни побратима;
той си чашка напива
за негова си добра коня...
Янколо жално остана,
та па си у дома отиде,
на майка си тихо говори:
- Мале ле, мила мале ле,
нещо ще да те попитам,
право да ми си казала,
бъх да ми си не хванала:
- Не си ли, мамо, раждала
друг син, мале, като мене?
Майка Янколу думаше:
- Синко Янколе, Янколе,
като ме питаш, да кажа!
Аз съм, синко, раждала
друг син, синко, като тебе,
и на името е Радоя;
ала сега тридесет и пет години,
ка са го турци пленили!
Янкол думаше мами си:
- Ази ще, мале, да ида,
брата си Радоя да търся!
Майка Янколу говори:
- Не ходи, синко Янколе,
брата си Радоя да търсиш -
сега тридесет и пет години,
ка са го турци пленили -
жали го майка и прежали,
а тебе не може прежали!...
Янкол майка си не слуша,
напълни кобур със стрели,
нарами лъкът на рамо,
та па тръгна да ходи,
брата си Радоя да търси.
Ходил е Янкол, що ходил,
от изток дори до запад,
току остало, остало гора Доброджа;
и тамка е Янкол нагазил,
да ходи из гора Доброджа.
В пътят го хора срещаха,
и на Янкола говорят:
- Не ходи, не ходи, Янколе,
из тая пуста Доброджа;
сега петнадесет години,
отка е войвода излязъл,
войвода млади Радоя -
не ми е челяк поминал,
нито ми е птиче прехвръкнало!
Янкол им дума не слуша,
ами нагази да ходи...
Като във друми вървеше,
и викна Янкол, та запя.
Отгде си го зачу Радоя,
Радоя, млади войвода,
той на юнаци говори:
- Каква ми е тая гидия,
гдето си в пътят върви
и песен пее?!
Ставайте, млади юнаци, ставайте,
та в пътят вървете,
та си гидия хванете
и мен го жив доведете!
Кога отидоха юнаци,
Янкола да си уловят,
Янкол си свали лък от рамо
и разпаса кобур със стрели,
та па почена да хвърля,
та изби Янкол, та изби
до седемдесет и пет юнака;
току двамина останаха -
Радоя, млади войвода
и други при него...
Радою сърце не трае,
та извади тънка френгия,
Янколу глава отряза;
главата със език продума:
- Синко Янколе, Янколе,
мама не ли ти думаше:
"Не ходи брата си Радоя да търсиш;
сега тридесет и пет години,
ка са го турци пленили!
Жали го майка, прежали,
а тебе не може прежали!"
Как зачу Радоя таз дума,
той извади влашки нож,
та в сърцето си удари,
па на Янкола говори:
- Лежи, брате Янколе, да лежим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015