* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Имала й мама, имала й
дор два ми сина рожделни,
клета вдовица остана,
чуди се мама, мая се
как да ги мама изхрани,
изхрани мама, изгледа.
Чуди се мама, мая се,
лете по чужди стърнища,
зиме по чужди дараци.
Храни ги мама, гледа ги,
Богоя голям порасна,
той си в Русия избягна,
в Добруджанската кория, (2)
на триста души войвода.
Янкола расти, порасти,
голям си юнак той стана -
с ливени вино пиеше,
с юнаци камък хвърляше,
юнаци му се присмели,
че няма братец, ни сестра.
Янкола мама думаше:
- Проклета да си, майчице,
дет не си ми братец родила,
ни братец, мамо, ни сестра!
Камък да си, мамо, родила,
кога не си ми братец родила!
Янколовата майчица,
тя на Янкола думаше:
- Синко Янкола, Янкола,
ти имаш братец Богоя.
Той си от малък избягна,
слух му са чуйе в Русия,
в Добруджанската кория
на триста души войвода.
Янкола мама думаше:
- Ще ида мамо, ще ида,
ще ида, брата да търся,
дано си брата намеря,
че тогаз, мамо, да дойда
пред наште, мамо, ливени,
та да им, мамо, докажа,
че имам братец хайдутин.
Мама Янкола думаше:
- Я постой, сино, почакай,
армаган да ти натурям!
До триста е стрели събрала
и ги в дисаги турнала,
само за Богоя стрела не тури,
дано го него не убий,
та да се назад повърнат,
майка вдовица да гледат.
Вървя Янкола, що вървя,
вървя ми три дни, три нощи,
пуста го дрямка налегна.
Кога кория наближи,
викна Янкола, та запя.
Отде го зачу Богоя,
Богоя силна войвода,
той на юнаци думаше:
- Каква е тази работа,
станува девет години,
птиче не е прехвръкнало,
камо ли тая гидия?
Идете, жив го хванете
и го при мен доведете!
Кат са юнаци излели,
Янкола буйна войвода,
до триста стрели извади,
триста юнака обърна.
Най-подир иде Богоя,
за него стрела нямало,
тий се двамата хванаха,
счепкаха да се убиват.
Богоя, силна войвода,
извади ножче сребърно
и си Янкола прободе.
Янкол се викна-провикна:
- Бате Богоя, Богоя,
да знаеш, братко, да знаеш,
да дойдеш, да ме отървеш,
че идех тебе да търся,
че се й дружина присмяла.
Богоя тогиз се досети,
че това е брат му Янкола,
повторно ножче извади
и се във сърце прободе,
и си се викна-провикна:
- Да знайш, мамо, да знаеш,
двамата да ни жалееш!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015