* * *

Юнак убива неразпознатия си брат

Събрали ми са, събрали
се отбор млади юнаци
на тая хладна механа,
да ядат, още да пият.
Всеки си чаша напива -
кой с братец, кой с побратима,
кой с сестра, кой с посестрима.
Янкул си няма никого,
ни братец Янкул, ни сестра.
Нему му жално дожаля
и той си у тях отиде,
и на майка си думаше:
- Нямам ли, мамо, нямам ли
я братец, мамо, я сестра,
чашата да ми напие?
Мама на Янкул думаше:
- Имаше, синко, имаше
едничък братец Радоя,
но стана девет години,
как го майка ти не знае,
жив ли е, загинал ли е!
Че ми са Янкул премени
с тая хубава премяна,
па се на конче покачи,
тръгна брата си да търси.
Че ходи Янкул, че ходи,
изходи села и градове,
нийде Радоя не найде.
Най-после Янкул отиде
във добруджанска кория,
че ми се викна-провикна:
- Братко Радое, Радое,
тук ли си, братко, жив ли си?
Като го зачу Радоя,
сам си Радоя помисли:
"Тук стана девет години,
както съм тука пристигнал,
пиленце не е запяло,
сега са човек обади."
Че се двамата срещнали,
без да се двама разберат;
че се двамата хванали,
та се три дена борили,
най-после надви Радоя,
на Янкул глава отряза.
Като му глава скачаше,
тръпен му език думаше:
- Братко Радое, Радое,
мене ми мама казува,
че без теб мама остала,
и без мене ще остане,
ази си мама не слушах!
Кат чу Радоя тез думи,
извади остро ножченце,
та се в сърцето прободе.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 13.09.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІІ. Юнашки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2009-2015