|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци
Запил ми се е чобан Ганьо, Коладе ле,
брей гиди стадо романенско, Коладе ле,
яде и пие чобан Ганьо,
яде и пие шаро агне,
шаро агне, руйно вино.
Божа майка му залива,
залива му, запитва го:
- Ой те тебе, чобан Ганьо,
като ядеш, а бре, пиеш,
пада ли ти, бре, на сърце?
- Не ми пада, бре, на сърце
снощи минаха сдурба турци,
сдурба турци анадолци,
че ми взеха милна сестра,
милна сестра Ангелинка.
Че си стана чобан Ганьо,
че си изведе хранен коня,
препаса го с пъстри смоци,
оседла го със синьо седло,
че си стигна сдурба турци,
сдурба турци анадолци,
че си извади остра сабя,
съсече си сдурба турци,
сдурба турци анадолци,
че си отърва милна сестра,
милна сестра Ангелинка.
Златия, Добричко; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); Ганьо чобан - другаде
Нанко чобан.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2018
|