* * *

Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци

Запил ми се й добър юнак,
над хубаво ми Дряно поле,
че калеса дор три села,
дор три села, триста момка,
триста момка, все една полка,
кат дойдоха и насядаха,
наред седят, на кръст пият.
Залива им тънка Янка,
залива им, запитва ги:
- Ой ви вази, триста момка,
като ядете, като пиете,
пада ли ви на сърцето?
Отговарят триста момка:
- Ядем, пием, не ни пада на сърцето.
Отговаря тънка Янка:
- Снощ' минаха сюрба турци,
откраднаха ми малка сестра,
милна сестра Иринчица.
Като чува добър юнак,
на крак скочи, в обор влезе,
изведе си хранен коня,
оседла го синьо седло,
препаса го с девет колана,
препаса си и тънка сабя,
наметна си тънка пушка.
Как си дръпна хранен коня,
как си дръпна и се метна,
докато си в седло седне,
две каази преминал,
докато си в седло седне,
третата кааза наел,
и си стигнал сюрба турци,
изпосякъл сюрба турци
и отървал милна сестра Иринчица.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018