* * *

Юнак спасява сестра си, отвлечена от турци

Юнак лежи във вити гради, Коладе ле,
на хубаво Дряно ми поле, Коладе ле,
довтасал му първи хабер,
първи хабер от стар баща:
- Ставай, ставай, добър юнак,
снощи минаха солба турци,
прибраха ти милна ти сестра!
Юнакът лежи, яде и пие,
яде и пие, глава вие,
глава вие, сабя върти,
сабя върти, вяра не хваща!
Довтасал му втори хабер,
втори хабер от стара майка:
- Ставай, ставай, добър юнак,
снощи минаха солба турци,
прибраха ти милна ти сестра!
Юнакът лежи, яде и пие,
яде и пие, глава вие,
глава вие, сабя върти,
сабя върти, вяра не хваща!
Довтасал му трети хабер,
трети хабер от младо булче:
- Ставай, ставай, добър юнак,
снощи минаха солба турци,
прибраха ти милна ти сестра!
Юнака скочи, скочи, подскочи
и си бръкна у злат джобове,
отключи си тъмни яхъри,
извади си хранен коня,
препаса го с синьо седло,
с синьо седло, жълти сноци.
Че си преметна чифте пищови,
че си натъкна сабя френгия,
та че се метна на хранен коня.
Пусна го по Дряно поле,
по Дряно поле, по Созополе,
че си стигна солба турци,
че си извади сабя френгия,
та че замахна ей тъй надясно,
дор се обърне ей тъй на ляво,
останали са с милна си сестра.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2018
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2018