* * *

Време за крадене на коне и моми

Мори, Маруше, Маруше,
де мори Маро,
де-гиди бела ле, Маро,
ясна месечинка,
що си огреяла
дене на пладнина,
вечер на полунощ.
Що е време, Маро,
коне за крадене,
овни за печене,
моми за грабене.
Още рече Мара,
издойдоха, Маро,
клети арнауте,
грабиха Маруша
от среди селото,
от среди хорото,
та я закараха
по дълги друмове,
та я откараха
в арнаутска земя.
Качиха Маруша
на широки чардак,
на високи хамбар.
Издойдоха, Маро,
арнаутски жени,
та на Мара велят:
- И ти кье станеш, Маро,
арнаутска жена.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020