* * *

Време за крадене на коне и моми

Маруше, Маруше, ле Маро, мори, Маруше, Маруше,
що си огреяла, що си огреяла
деня на пладнина, вечер на полунощ?
Що е време, Маро, моми за грабене,
що е време, Маро, овни за печене,
що е време, Маро, пчели за крадене,
що е време, Маро, платно за сечене.
Още рече Мара, Мара не дорече,
она не дорече, и грабна Мара,
и грабна Мара от среди хорото,
от среди хорото, от среди песните,
откаран Мара в арнаутска земя,
в арнаутска земя, арнауте велят,
арнауте велят, велят, хем говорят:
- Маруше, Маруше, (2)
сама ли си дошла, или те грабна?
- Не съм сама дошла, току ме грабна.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020