* * *

Време за крадене на коне и моми

Маруше, Маруше!
Що е време, Маро,
време допаднало,
моми за грабене,
коне за крадене.
Мара не отрече,
Маруша грабиха.
Клето арнаутче,
та го откара
в арнаутската земя.
Като го видяла,
клета арнаутка,
и на Мари каза:
- Маруше, Маруше,
гиди, сама тизе,
от нашето вилает
дори до вашето.
Като го е чуло,
клето арнаутче,
и на майка каза:
- Мале, стара мале,
не карай Маруша!
Не е сама дошла
от нашето вилает
дори до вашето.
Ние га грабихме
от среди хорото,
от среди песента.
Я подай й, мале,
сито копринено,
да отсее Мара
осмакини девет
все бела пшеница.
Беки кье й, мале,
лице погрознее.
Подала майка му
сито копринено,
отсяла Мара
девет осмакини
с бела пшеница
и пак не й лице,
лице погрознява.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020