* * *

Време за крадене на коне и моми

Що е огреяло, де мори Маро, де-гиди бела ле Маро,
ясна месечина,
дене на пладнина,
вечер на полунощ.
Та що ми е време
коне за крадене,
овни за печене,
моми за грабене.
Още рече Мара,
рече, не отрече,
грабиха, грабиха
от среди хорото,
от среди лисната,
от среди ричата,
между девет бракя.
Та я откараха
в арнаутска земя.
Като я видела
стара арнаутка,
тя на Мара вели,
вели, хем говори:
- Маруше, Маруше,
гиди, наметуше,
гиди, сама дошла.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2020
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2020