* * *

Вода за жадни птици

Прихвръкнаха, Мирчо ле, три гълъбци,
Коладе ле, Мирчо ле, млад войвода,
в синьо небе зад син облак,
че хвръкнаха два дни, три дни,
не ги видя нийде никой.
Че кацнаха на Дунава, -
Дунав тече кален, мътен,
не можаха вода да пият.
Пак хвръкнаха три гълъбци
в синьо небе зад син облак.
Че хвръкнаха два дни, три дни,
не ги видя нийде никой.
Че кацнаха на морето, -
море тече прясно-солно,
не можаха вода да пият.
Пак хвръкнаха три гълъбци,
в синьо небе, зад син облак.
Че хвръкнаха два дни, три дни,
не ги видя нийде никой.
Че кацнаха на чешмата, -
чешма тече, кърви влече,
не можаха вода да пият.
Пак хвръкнаха три гълъбци,
в синьо небе, зад син облак.
Че хвръкнаха два дни, три дни,
не ги видя нийде никой.
Най ги видя самси Мирчо,
как ги видя, тъй ги пита:
- Ой ви вази, три гълъбци,
гладни ли сте, жадни ли сте?
- Не сме гладни, най сме жадни.
Отговаря самси Мирчо:
- Ой ви вази, три гълъбци,
виждате ли Мирчово двори,
Мирчово двори, равно двори,
че там има три извора:
първи извор ръце мият,
втори извор очи мият,
трети извор вода пият.
Че кацнаха три гълъбци
у Мирчово двори, равно двори.
В първи извор ръце мият,
у втори извор очи мият,
у трети извор вода пият.
Колкото сме реч изрекли,
толкоз здраве на таз' къща!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 06.07.2019
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2019