* * *

Виша герекиня поставя трудни условия за женитба

Вишо ле, Вишо, Вишо Грекинко,
една у майка, джаним,
една та канакарка!
Виша си седи на висок чардак,
хем на широк ямбар,
везок си везе тенката риза,
тенката риза копринена,
копринена, Вишо, бършимена,
хем везок си везе Виша,
хем песна си пеи.
Вишо льо, Вишо, Вишо Грекинко,
една на майка, ти канакарка!
- Бре, кой ми юнак.
юнак над юнакот,
да разсади по Дунав дуня,
по Дунав дуня, по море лозе,
хем да и разсади, хем да си фатат,
хем и цвет да цветат,
хем връх върз да вързат,
и те да втасат, и да набере,
и да донесе на Виша Грекинка,
една у майка, ти канакарка,
и он кье да вземе Виша Грекинка.
Отде бе дочуло лудо Сърбинче,
лудо Сърбинче, младо делийче,
и той се наемна да отиде
низ Дунав дуня да сади,
низ Дунав дуня, по море лозе.
Хем бе садил, и фатиле
и цвет беха цветиле,
и връх върз бе вързали,
и беха фтасали емиши.
Хем бе набрало лудо Сърбинче,
хем бе докарал на Виша.
Тогай й вели и говори:
- Вишо льо, Вишо, Вишо Грекинко,
юнак се наемна Сърбинче,
Виша Грекинка да я вземе люба.
Я та му вели лю и говори:
- Халал да ти е, Сърбин юначе,
мойта рамна снага
и мойто бело гърло!
Халал да ти (са) моите черни очи
и тенките ми вежди!
И той си я взе Виша,
Виша лю, Виша, Виша Грекинко.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017