* * *

Виша герекиня поставя трудни условия за женитба

Провикнала се Виша гъркиня,
Виша гъркиня, царска дъщеря,
от бащини си сърма сараи:
- Че кой ми се ема и наема
въже от пясък да си оплете,
него ще взема, него ще водя.
Най се наело момче латинче
да си оплете въже от пясък,
днес го оплете, утре го занесе:
- Ей ти, на ти, Вишо гъркиньо,
Вишо гъркиньо, въже от пясък!
Обърнала се Виша гъркиня:
- Тъй не съм рекла, момче латинче,
тъй не съм рекла, тъй ти се чуло.
Ази си рекох кой се наеме
всред море лозе да си посее,
пък по бряг - дюли, него ще взема,
него ще взема, него ще водя!
Пак се наело момче латинче,
посело го е, обадило й се.
Пак се обърна Виша гъркиня:
- Тъй не съм рекла, момче латинче,
тъй не съм рекла, тъй ти се чуло.
Ази си рекох кой се наеме
в синьото небе звезда да умери,
него ще взема, него ще водя!
Пак се наело момче латинче,
в синьото небе звезда да умери.
Тогаз се провикна момче латинче:
- Я излез, излез, Вишо гъркиньо,
на висок чардак да си погледаш
как ще умеря звезда светлива,
звезда светлива в синьото небе!
Нали се излъга Виша гъркиня,
тя си излезе на висок чардак.
Вдигнало й пушка момче латинче,
то не помери звезда светлива,
най си помери Виша гъркиня,
че я удари в клетото сърце.
Пак се провикна момче латинче:
- Видя ли, видя, Вишо гъркиньо,
как се умерва в синьото небе,
в синьото небе звезда светлива.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017