* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Похвалила се Станина мама,
Стано льо, Станке ле, Коладе ле:
- Нийде ми няма Станкина хубост -
ни в Цариграда, ни в Дряно поле,
ни в Цариградски бели кадъни,
ни в Дренополски бели гъркини!
Де я зачуло лудо-младо,
лудо-младо гемиджийче,
че си пусна шайка гемийка,
че отиде във Цариграда,
че си навзело всякаква купя,
всякаква купя - писани хурки,
писани хурки, златни вретенца...
Че си възви шайка гемийка,
че отиде във Дряно поле,
че се провикна лудо-младо,
лудо-младо гемиджийче:
- Ялала, купя, моминска труфя,
моминска труфя - златни вретенца!
Завървиха се малките моми,
завървиха се, извървиха се,
не си е дошла хубава Стана...
Завървиха се по-големите -
ей га де иде хубава Стана,
ей га де иде със две робини;
първата й път метеше,
втората й скут подпира...
Че отиде хубава Стана,
че увлезе в шайка гемийка,
да си избере писана хурка,
писана хурка, златни вретенца.
Че си възви лудо-младо,
лудо-младо гемиджийче,
че си възви шайка гемийка,
че я впусна във Черно море.
Провикна се хубава Станка:
- Кога ще видя майка и баща?
Отговаря лудо-младо:
- Видя щеш, видя, хубава Станке,
кога дюлята грозде ще върже,
кога гроздето дюля ще върже!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017