* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Духни ми, вейни, бел ветер,
закарай вакла гемия,
та я на чембер изкарай,
та си ми рукни и викни:
"Ялате, дребни девойки,
яла, вземайте коприна."
Врить си девойки дойдоха,
Сърма девойка не дойде,
и тя се буднаш подаде
със двене лелки лефтери -
една хи пътян метеше,
дручка хи крилца държеше.
- Гемиджи, вакло копиле,
има ли за мен коприна?
- Има ми, има, Сърмице,
влези си сама отбери.
Сърмица влезе в гемия,
гемиджи ключна гемия,
Сърма се жално замоли:
- Пусни ме, пусни, юначе,
че съм едничка на майка,
на майка и на бубайка.
- Хайде ми, хайде, Сърмице,
и аз съм един на майка.

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017