* * *

Виша герекиня (Милка котленка) отвлечена с хитрост от момък гемиджия

Провикна се Станина майка,
Стано льо, Станчице, Коладе ле:
- Нигде я нема Станина хубост,
ни в Царюм града, ни в Дряном поле!
Де я зачу лудо-младо,
лудо-младо гемиджийче,
че натовари три гемийки,
три гемийки моминска труфя,
моминска труфя, писани хурки,
писани хурки, златни вретенца,
закара ги в Станино село,
в Станино село на скелята.
Изпровикна се лудо-младо
лудо-младо гемиджийче:
- Яла, яла - моминска труфя,
моминска труфя, писани хурки,
писани хурки, златни вретенца!
Тръгнали са малките моми,
тръгнали са, извървели се;
тръгнали са младите булки,
тръгнали са, извървели се;
тръгнали са старите баби,
тръгнали са, извървели се.
Най-подир иде хубава Стана,
хубава Стана със буля си,
че си влезе в гемийката
да си избират моминска труфя,
моминска труфя, писани хурки,
писани хурки, златни вретенца.
Кат я видя лудо-младо,
откачи си гемийката...
Изпровикна се хубава Стана
- Льольох, Боже, кога ще видя,
кога ще видя мойта майка,
мойта майка и моя баща?!
Отговаря лудо-младо:
- Ти ще видиш твойта майка,
твойта майка, твоя баща,
кога дюля грозде върже,
кога грозде дюля върже!...
Ой наздраве, Стано моме,
тебе пеем, Бога славим!

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.07.2017
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2017